Решение № 3560 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2018 г.

Решение № 3560 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Милева от [населено място] чрез адв. Г. Гюрова срещу решение № 383 от 26.02.2018 г., постановено по адм. д. № 400/2017 г. по описа на Административен съд-Варна, с което са отхвърлени изцяло предявените от касаторката срещу Агенция по заетостта – гр. София искове за: 1. установяване на дискриминационното й третиране от страна на служител на Бюро по труда - гр. Варна, район "Владиславово" в нарушение разпоредбите на Закона за защита от дискриминация във връзка с регистрацията й като безработна и активно търсеща работа в периода м. юни – м. декември; 2. осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от извършване на такова нарушение и 3. осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 800 лв, претърпени в следствие на допуснатото нарушение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка Г. Милева, не се явява. Представлява се от назначения й в касационното производство по реда на ЗПП процесуален представител адв. А. Крапчева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди – както устно, така и в подробна писмена защита - недопустимост на атакуваното съдебно решение поради променената задължителна съдебна практика на ВАС и ВКС относно определяне на компетентния съд, овластен да разглежда подобни искове. Ответникът, Агенция по заетостта – гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Русева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд–Варна е отхвърлил изцяло предявените от Г. Милева срещу Агенция по заетостта – гр. София три, обективно съединени иска-тези по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация. Видно от приетото преди датата на последното съдебно заседание пред ВАС Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4 е обявено за изгубило актуалност и, вместо това, е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно – за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация също е подсъден на районния съд. Предвид гореизложеното постановеното от АС-Варна съдебно решение се явява недопустимо като постановено от некомпетентен по силата на влязлото в сила Тълкувателно постановление от 16.01.2019 г. на ВКС- ОСГК и ВАС по т. д. № 1/2016 г. съд. На това основание съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото – изпратено на Варненския районен съд по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, трето отделение