Решение № 7543 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 741/2015 г.

Решение № 7543 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 741/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Т. П. от [населено място], действаща като майка и законен представител на малолетното дете Р. С. М., чрез пълномощника адв. Д. Т., против решение № 104/04.12.2014 г., постановено по адм. дело № 185/2014 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Е233/04.09.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против заповедта, като е приел, че не са изпълнени всички условия за отпускане на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/, поради това, че обектът, в който е проведено балнеолечението на детето, не отговаря на изискването, предвидено в чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/ - да съответства на стандартите по Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед, а преписката върната на административния орган с указание за отпускане на исканата интеграционна добавка. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - [населено място], не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че изискването по чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е било въведено с ДВ, бр. 55/2014 г., интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ да се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" противоречи на разпоредби от нормативни актове от по-висок ранг - чл. 51, ал. 3 от Конституцията, чл. 15, ал. 1, 2 и 4, чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ. Поради това разпоредбата от правилника не следва да бъде прилагана в случая, което обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отхвърлена жалбата на С. Т. П., действаща като майка и законен представител на малолетното дете Р. С. М., против заповед № Е233/04.09.2014 г. /неправилно посочена в решението като издадена през 2013 г./ на директора на дирекция "СП" - [населено място], потвърдена с решение № РД07-0026/23.09.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане [населено място]. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ за детето Р. М., тъй като не е изпълнено условието за изплащане на добавката, предвидено в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ. Съдът е приел, че с експертно решение на ТЕЛК № 0567/12.12.2014 г. детето има установени вид и степен на увреждане 50 % с водещо заболяване "астма", представени са медицинско направление, в което е записано, че детето се изпраща на санаториално и климатолечение, представени са също разходооправдателни документи, от които се установява, че през периода 11.07 - 26.07.2014 г., детето е ползвало услуги за рехабилитация по време на престоя си в почивна база "М. у." [населено място]. Съдът е изложил съображения, че детето има правото да ползва добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, която съгласно препращането в ал. 13 на същия член, се ползва по реда и условията, предвидени в Правилника за прилагане на ЗИХУ. В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в редакцията съгласно изменението в ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от 04.07.2014 г., е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В случая е установено, че балнеолечението е проведено в обект, който не отговаря на изискванията на Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", не е изпълнено специалното материалноправно условие за отпускане на добавката, което е предвидено в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ и постановеният на това основание отказ, е законосъобразен. Наред с това съдът е приел, че случаят не попада в приложното поле на § 21 ПЗР на ПМС № 169/26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ, обн. ДВ бр. 55/2014 г., тъй като процедурата по отпускане и ползване на месечната добавка за социална интеграция не е била започнала преди влизането в сила на това постановление. Така постановеното решение е неправилно. По делото не съществува спор от фактическа страна. Спорът е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая е налице основание за отпускане на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че детето Р. С. М., родено на 10.07.2008 г., има степен на увреждане 50 %, определена с експертно решение № 0567 от заседание № 027 от 12.02.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ [фирма] - [населено място], с водеща диагноза "астма", за срок от 1 г. От С. Т. П., като майка и законен представител на детето, е подадено заявление - декларация с вх. № Е-233/15.08.2014 г. до директора на дирекция "СП" [населено място] с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата е представена социална оценка от 14.03.2014 г., изготвена от социален работник в дирекция "СП" - [населено място], в която се съдържа предложение до директора на дирекцията за отпускане на добавки за социална интеграция на Р. М., сред които и добавка за балнеолечение и рехабилитация, както и медицинско направление изх. № 5/26.06.2014 г., издадено от д-р Т. К., действаща като [фирма] - [населено място], за провеждане на санаториално и климатолечение в "М. у. " - [населено място]. С молбата е представено също удостоверение изх. № 09/26.07.2014 г., издадено от Почивна база "М. у." [населено място], в което е посочено, че детето Р. С. М. е почивало в станцията, заедно с майка си за периода от 11.07.2014 г. до 26.07.2014 г.; представени са и две фактури от 24.07.2014 г., издадени от ПБ "М. у. " [населено място], с получател Р. С. М., съответно - за предоставена услуга - по 16 бр. детски нощувки, туристически данък и застраховка, на обща стойност 148,80 лв., и храна за 16 дни, на обща стойност 97,20 лв., или общо - 246 лв., с включен ДДС и по двете фактури. С подадената молба-декларация от майката е декларирано, че поисканата добавка за социална интеграция не е ползвана на друго основание през тази година, както и че детето не е настанено на пълна държавна или общинска издръжка в лечебно заведение или в специализирана институция. Наред с това, в административното производство е установено и не се спори, че Почивна база "М. у. " [населено място] не е регистрирана като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и медицинска рехабилитация". От правна страна, в чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1-7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. Предвид събраните по делото доказателства, налага се извода, че при пребиваването на детето в почивната база в [населено място] е проведено балнеолечение, което съответства на предписанието, дадено в медицинското направление и което според становището на издалия го лекар е съобразено със заболяването на детето и с неговите индивидуални потребности. Разходите за балнеолечение са посочени изрично в разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ като един от видовете разходи, за чието покриване може да бъде отпускана социалната интеграционна добавка на хора с увреждания. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в редакцията съгласно изменението в ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от 04.07.2014 г., е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" /изр. първо/; разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес /изр. второ/, а в ал. 2 е предвидено, че добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. С решение № 10749/15.10.2015 г. по адм. дело № 5463/2015 г. на ВАС, шесто отделение, оставено в сила с решение № 3000/17.03.2016 г. по адм. дело № 13703/2015 г. на ВАС, петчленен състав, е отменена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в частта: "в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" /обн., ДВ, бр. 85 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г. и бр. 67 и 92 от 2010 г./. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г. В мотивите на касационното решение е прието, че разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ в редакцията й съгласно изменението с ДВ бр. 55 от 2014 г., противоречи на разпоредби от нормативни актове от по-висока степен. Посочено е, че съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото, а в чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на хората с трайни увреждания на медицинска и социална рехабилитация, като в ал. 2 е дадено пояснение за съдържанието на медицинската рехабилитация. Според чл. 42, ал. 1 ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, като в т. 4. от алинея втора изрично са посочени балнеолечението и рехабилитационните услуги. В чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на децата с определени вид и степен на увреждане на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. Направен е извода, че в Закона за интеграция на хората с увреждания не се съдържа ограничение на правото на социална интеграция, което да е в смисъла на въведеното в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ допълнение, в сила от 04.07.2014 г., а именно добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ да се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В мотивите на решението на петчленния състав на ВАС изрично е посочено, че изискването по чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, въведено с изменението в ДВ, бр. 55/2014 г. и отнасящо се за балнеолечението противоречи на законовата норма на чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, в която е регламентирано правото на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги, защото ограничава това право. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, нормативният акт следва да съответства на нормативните актове от по-висока степен, а съгласно ал. 3, ако постановление правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат нормативния акт от по-висока степен. Посочените съображения се споделят от настоящия съдебен състав. Освен това, с изричната отмяна на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ в частта "в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" обн. ДВ, бр. 26/2016 г. е налице нов релевантен факт от категорията на нормативните факти, който следва да бъде взет предвид при постановяване на настоящото решение, на основание чл. 142, ал. 2, вр. чл. 228 АПК. Поради изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано отпускане на добавка за социална интеграция. Изпълнени са всички изисквания по чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ за отпускане на интеграционната добавка. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК и затова следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен оспорения административен акт, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на материалния закон и в съответствие с това - за отпускане на исканата интеграционна добавка. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за възлагане на разноски по делото, е основателно. По делото се установяват направени разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 160 лв., от които 10 лв. - държавна такса и 150 лв. - изплатени в брой адвокатски възнаграждения за първата и втората инстанции /съответно в размер на 100 лв. и 50 лв./ по договори за правна защита и съдействие, съответно от 06.10.2014 г. и от 15.12.2014 г. Поради това следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 160 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение