Решение № 598 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2008 г.

Решение № 598 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 231, ал. 1 б. "е" от ГПК (отм.). Образувано е по молба на М. М. М. от гр. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Кърджалийския окръжен съд от 22.ХII.2006 г. постановено по в. гр. д. № 206/2003 г. Поддържат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с призоваването му при разглеждане на спора от въззивната инстанция и съобщаването на съдебния акт, лишили го от възможността да участва в делото, както и да бъде представляван от адвокат. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 231 и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираното основание за отмяна. Молбата е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Молителят М. М. е ответник по иска на председателя на Управителния съвет на етажна собственост "Я" № 8, ул. Б. гр. К. за предаване владението на гараж № 1 находящ се в сградата на посочения адрес на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, както и за заплащане на сумата 1250 лв, с която неоснователно се е обогатил за времето от 1.I.1998 г. до 30.IV.2002 г. за ползване на същия гараж след прекратяване на договора за наем. С решението на Кърджалийския районен съд от 21.IV.2003 г. по гр. д. № 692/2002 г. и двата иска са били уважени. В първата инстанция ответникът М. е представляван от адвокат Ш от Кърджалийската адв. колегия. Въззивната жалба е подадена на 19.V.2003 г. от ответника, с посочване на неговия постоянен адрес, чрез адв. Г, с посочен точен адрес на адвоката в гр. К., към която жалба е приложен договор за правна защита и съдействие с дата 15.V.2003 г. и редовно адвокатско пълномощно, подписано от упълномощителя - ответник М. Пълномощникът се е явявал пред окръжния съд в насрочените съдебни заседания, ангажирал е писмени доказателства и правил доказателствени искания. В съдебно заседание на 12.IХ.2003 г. по искане на ответника по жалбата производството по делото е било спряно до решаване на гр. д. № 760/2003 г. на Кърджалийския районен съд. На 6.ХI.2006 г. производството по делото е възобновено служебно от Кърджалийския окръжен съд след влизане в сила на решението по преюдициалния спор по гр. д. № 760/2003 г. на Кърджалийския районен съд. За проведеното на 5.ХII.2006 г. жалбоподателят М. е бил редовно и своевременно призован на 8.ХI.2006 г. чрез адв. Г, който не се е явил в съдебно заседание, в което е бил даден ход на делото по същество. Кърджалийският окръжен съд е постановил своя съдебен акт на 22.ХII.2006 г. по гр. д. № 206/2003 г. като е оставил в сила първоинстанционното решение и е прекратил производството по чл. 154, ал. 2 от ГПК (отм.) относно оспорването на истинността на нотариалния акт за собственост като недопустимо, тъй като този нотариален акт е бил отменен с влязло в сила решение на Кърджалийския районен съд по преюдициалния спор, за който производството по настоящото дело е било спряно. Въззивното решение е било съобщено редовно на адв. Г. Б. за жалбоподателя М. М. Липсват каквито и да било данни за оттегляне на пълномощията на адв. Б от страна на жалбоподателя по чл. 23 от ГПК, нито за отказ от пълномощието по чл. 24 от ГПК до приключване на разглеждането на спора, респ. постановяване и съобщаване на съдебния акт. Според разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ГПК (отм.) призовката се връчва срещу подпис лично на призоваваното лице или на неговия пълномощник по делото. Видно от редакцията на правната норма равносилно е призоваването на страната и на нейния процесуален представител. Поради това като е извършил призоваването за съдебно заседание на 5.ХII.2006 г. чрез адв. Б, на когото е съобщен и резултата по делото, Кърджалийският окръжен съд е действал в пълно съответствие с процесуалните правомощия - отсъства основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1 б. "е" от ГПК (отм.): да е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до лишаване от възможност за участие в делото на страната, респ. нейния пълномощник. Без значение в случая е обстоятелството, че производството по гр. д. № 206/2003 г. е било спряно на основание чл. 182, ал. 1 б. "г" от ГПК (отм.) до влизане в сила на решение по преюдициален спор за период от три години. Пълномощникът на страната разполага с представителни права до тяхното оттегляне от доверителя, респ. отказът на самия пълномощник от пълномощието му по чл. 23 и чл. 24 от ГПК (отм.). Неупражняването на тези права не е въздигнато от законодателя в самостоятелно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Отсъствието на предвиденото в чл. 231, ал. 1 б. "е" от ГПК (отм.) основание за отмяна на влезлия в сила въззивен съдебен акт предопределя и неоснователността на подадената молба за отмяна на молителя М. М. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение