Решение № 5467 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1711/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Плам Енерджи" АД, чрез пълномощник, против решение 26223 от 06.12.2024 г., постановено по адм.д. 7205/2024 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил подадената от дружеството жалба срещу решение РД-02-16-531/14.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (ОПИК) за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е достигнал до погрешен и необоснован правен извод. Поддържа възражение за липса на мотивираност на съдебното решение, тъй като съдът не е обсъдил всички наведени от страната възражения, не е проследил и оценил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обосновал в съответни правни изводи, а е преповторил твърденията на административния орган. Сочи, че нарушението е квалифицирано по два различни начина. Оспорва установените от съда факти и обстоятелства на свързаност между лица, както и извода на съда за конфликт на интереси при сключване на договора за възлагане на поръчката. Смята за неправилен извода, че свързаността води до икономически интерес. Оспорва и размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски. По подробно изложени възражения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 , чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект Повишаване на иновационния капацитет на "Плам Енерджи" АД чрез изработване на пилотна инсталация за добив на браунов газ от морска вода бенефициерът "Плам Енерджи"АД е отправил запитване за оферта за изпълнение на дейност по "Изработване на маркетингов план за пазарна реализация на иновативния продукт , с определена стойност на процедурата в размер на 20 000 лв. Получени са две оферти. На база критерий най-ниска офертна цена на първо място е класиран Г.А.Т. Солюсион" ЕООД с предложена цена 19 900 лв. без ДДС и дружеството е избрано за изпълнител. Втората оферта на СиС Проджект ООД е с предложена цена 21 000 лв. без ДДС. Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-531 от 14.06.2024 г. сед извършена проверка по регистриран сигнал за нередност. Органът е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 4.2. от AДБФП от Общите условия и чл. 61 Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като сключеният договор с избрания изпълнител е направен в условията на конфликт на интереси. УО е установил, че избраният за изпълнител Г.А.Т. Солюсион" ЕООД се представлява от Г. А. Т., а бенефициерът "Плам Енерджи" АД се представлява от Ц. К. К., като двете лица имат заедно участие в Сдружение с нестопанска цел Българи за България . Сдружението се представлява от председателя Ц. К. К. и се управлява от Управителен съвет. Г. А. Т. са член на сдружението. УО е приел, че възложителят е допуснал оценяване на оферти, чиито оференти са свързани лица, което би могло да доведе до договаряне на условия, различни от обичайните. Приел е, че нарушението представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) тъй като сключеният договор с избрания изпълнител е направен в условията на наличие на конфликт на интереси. Нарушението е посочил като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата) и е определил финансова корекция от 100% върху стойността на допустимите разходи по договора с Г.А.Т. Солюсион ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Според съда е доказано посоченото от органа основание за отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като по отношение на бенефициера е установен конфликт на интереси на основание чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Съдът е обсъдил релевантните и неоспорени от страните факти. След извършен подробен анализ е обосновал извод за доказан конфликт на интереси в действията на бенефициера по отношение на избрания за изпълнител Г.А.Т. Солюсион" ЕООД, като е приел, че между възложителят и изпълнителят е налице общ икономически интерес, предвид членството им в Сдружение с ненестопанска цел Българи за България . Приел е подадената от дружеството жалба за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е неправилно. Правилни са изводите на съда за компетентността на органа, формата на издадения акт и спазената от органа процедура по издаването му. Според касационния съдебен състав неправилен е изводът на съда за съответствие на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона. Понятието "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. Когато в такива норми е предвидено задължение за добро финансово управление, прозрачност и равно третиране, това включва целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т.е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламента, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес". В т. 3.2.3 от Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) се съдържа понятието "обективно". Съществуването на ситуация, която обективно се възприема като конфликт на интереси, се оценява независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. Разпоредбата на чл. 61, т.3 от Регламента включва няколко хипотези на конфликт на интереси. Хипотезата при опорочаване на принципа за безпристрастност и обективност "по всякакъв друг пряк или косвен личен интерес" е по-широка и в този случай органът би бил задължен да изследва съдържанието на такава твърдяна връзка. Възприетият от органа факт, че представляващият възложителя "Плам Енерджи" АД - Ц. К. К. и Г. А. Т., в качеството му на представляващ избраният за изпълнител Г.А.Т. Солюсион" ЕООД, са свързани в Сдружение с ненестопанска цел Българи за България като членове на сдружението, като достатъчен да обоснове конфликт на интереси, в случая е неправилен. Задължението на държавите членки за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси следва от установените в член 63 от Регламент 2018/1046 техни задължения по споделеното управление, каквото с оглед на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), е управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В съответствие със задълженията си, произтичащи от споделеното управление, националният законодател в чл 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ изрично е въвел забраната за конфликт на интереси при управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при това със смисъла и съдържанието на член 61 от Регламент 2018/1046. В Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) е посочено, че чл. 61 от Регламент 2018/1046 е пряко приложим в държавите членки, доколкото те участват в изпълнението на бюджета на ЕС. Соченият от административния орган конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е предполагаем, като органът не е обсъдил конкретни релевантни факти и обстоятелства, които могат да бъдат проверени и които да установят икономическа свързаност между функциите и съответния интерес. В случая обстоятелството, че двете лица са членове в едно и също сдружение с нестопанска цел не обосновава непременно наличието на конфликт на интереси. Изводът на УО е материално незаконосъобразен, доколкото посочените от органа факти не обосновават приложението на цитираните по-горе норми от Регламент (ЕС) 2018/1046. Обстоятелството, че Ц. К. К. като представляващ възложителя и Г. А. Т. като представляващ избраното за изпълнител дружество са членове на сдружение с нестопанска цел не обосновава само по себе си извод за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на възложителя по причини, свързани с икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, в какъвто смисъл са разпоредбите на Регламента. В този смисъл следва да се има предвид, че разпоредбата предполага наличието на опорочена безпристрастност и то при наличието на конкретни фактически обстоятелства и причини. В настоящият случай, от страна на административния орган такива конкретни обстоятелства и причини не са обосновани. Описвайки фактическите констатации за свързаност между лицата, административният орган не е изследвал и анализирал по какъв начин тези факти обосновават наличието на конфликт на интереси по определението, дадено в § 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От страна на административния орган липсва извършен анализ на твърдяната свързаност между двете лица и извод в резултат на този анализ, че именно тази свързаност обосновава опорочаване на безпристрастността и обективността при осъществяване на функциите на възложителя. В мотивите на административния акт са посочени единствено връзките между двете лица, но по същество липсват мотиви, които да удостоверяват, че така установените взаимоотношения между тях са опорочили проведената процедура. Предвид член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, а това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046. Конкретните твърдения на органа не са във връзка с допустимостта и основателността на направени по проекта разходи. Установените с акта безспорни факти не изпълват хипотезата на нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, следователно не е допусната нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, за която да бъде определена финансова корекция. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт на ръководителя на УО бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции е основателно. Същото е доказано по размер, предвид приложените към представения списък за разноски документи за реализирането им. В полза на "Плам енерджи" АД следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер 1686,28 лв., от които 143 лв. платена държавна такса за първата инстанция, 143,28 лв. платена държавна такса за касационна инстанция, както и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по 700 лв. за всяка инстанция. Възражение за прекомерност не е направено от насрещната страна. Воден от горното, Върховният административен съд