Решение № 12590 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5158/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Манова, против решение 1500 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело 10/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е: 1) отменено решение 2153-01-86/12.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-01-701/05.11.2024 г. на ръководителя на ПО (пенсионното осигуряване) при ТП на НОИ Благоевград; 2) върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението от 02.08.2024 г. на В. В. К. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъден Националния осигурителен институт да заплати на В. В. К. сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, като претендира и присъждане на сторените деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса по касационното оспорване. В допълнителна молба, подадена от пълномощника главен юрисконсулт Митова, потвърждава заявените искания и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния опонент. Ответницата по касация В. В. К., действаща чрез процесуалния представител адвокат Лазарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто (VІ) отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна. От фактическа страна е установено, че със заявление с вх. 2113-01-1978/02.08.2024 г. В. К. е депозирала искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Установено е, че към датата на заявлението 02.08.2024 г., лицето има навършена възраст [възраст]. С разпореждане [номер]/2140-01-701/05.11.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Благоевград е зачетен следния осигурителен стаж: от първа категория труд 21 години, 6 месеца и 14 дни, положен в системата на МВР; от трета категория труд 4 години, 11 месеца и 22 дни; общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд 40 години, 10 месеца и 15 дни. При извършена преценка за правото на пенсия, от страна на пенсионния орган е прието, че В. К. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, но тя се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО единствено поради недостигащ осигурителен стаж, а не и заради ненавършена изискуема възраст. Жалбоподателката е оспорила разпореждането по административен ред пред директора на ТП на НОИ Благоевград, който с атакуваното пред първоинстанционния съд решение 2153-01-86/12.12.2024 г. не е уважил жалбата й и го е потвърдил, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган в насока, че чл. 18, ал. 4 от НПОС ограничава приложението на чл. 69б от КСО само до тези лица по чл. 69 от КСО, непридобили право на пенсия на това основание, на които не им достига единствено осигурителен стаж, но не и изискуема възраст. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ Благоевград съдът е приел, че то е постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Посочил е, че жалбоподателката изпълнява всички условия за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО (противно на приетото от административните органи), тъй като към датата на заявлението е навършила повече от изискуемата възраст от 50 години и 8 месеца, има необходимите 10 години работа при условията на първа категория труд и сборът от осигурителен стаж и възраст надхвърля минимално изискуемия за 2024 г. - 94. Изложил е мотиви, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия, които са еднакво приложими, и при наличие на която и да е от двете хипотези правото на пенсия следва да бъде зачетено, а разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неприложима. Цитирал е в подкрепа на тезата си съдебни актове от доскорошната практика на ВАС, VІ отд. в сходни случаи. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като страда от порока материална незаконосъобразност. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) придобиват право на пенсия при навършена възраст 52 години и 10 месеца и при наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на тази възраст. Нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Следователно изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Няма спор, че ответницата по касация не е навършилаизискуемата възраст към момента на подаване на заявлението. От друга страна, чл. 69б, ал. 1 от КСО ясно дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия - в конкретния случай за 2024 г. при възраст 50 години и 8 месеца за жените. От тълкуването на разпоредбата следва, че за тази категория осигурени лица законът изисква достигане на определена минимална възраст като условие за придобиване право на пенсия, което съответства на спецификата на полагания от тях труд. Правото на пенсия възниква само при кумулативното наличие на всички предвидени в закона предпоставки към датата на подаване на заявлението. Съгласно чл. 183 от ЗМВР, трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР при пенсиониране се зачита като първа категория. От доказателствата безспорно се установява, че В. К. е полагала труд като държавен служител - т.е. по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Ето защо и следва да се приеме, че нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО има различно по обхват съдържание, респективно и различна персонална насоченост от разпоредбата на чл. 69б ал. 1 от КСО. Настоящият спор попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този на чл. 69б от КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП (Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране) - отм., действал до 31.12.1999 г., и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) (в сила от 01.01.2000 г.).