Решение № 6309 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2017 г.

Решение № 6309 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 176 АПК във връзка с чл. 248 ГПК. Образувано е по искане на "Интрако - лима" ЕООД - гр. В. Търново чрез пълномощника си адв. А. Т. за допълване на решение № 155/05.01.2018 г. по адм. дело № 7676/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, с което съдът да се произнесе относно действителността на процесния ревизионен акт. Твърди се, че касационната инстанция не е осъществила служебна проверка по чл. 168 АПК и следва да обяви нищожността на целия оспорен пред първоинстанционния състав акт, поради некомпетентност на органите, които са го издали, както и се иска намаляване на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в депозираното по делото писмено становище на юриск. Е. У. моли да се остави без разглеждане молбата за допълване на касационното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на искането. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата за допълване на решението, както и за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК е допустима, но по същество е неоснователна поради следното: Касационното производство пред ВАС, Първо отделение е образувано по касационна жалба на "Интрако - лима " ЕООД срещу решение № 119/28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 43/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново. С решението, чието допълване по реда на чл. 176 АПК се иска, касационната жалба на дружеството срещу решение № 119/28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 43/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново в частта, в която се обжалва решението за задължителните осигурителни вноски за осигурители - ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и за данък върху доходите по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила в останалите части, като касатора е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответната страна в размер на 827,32 лв. С разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК законодателят е уредил случаите, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване и може да постанови допълнително решение по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 208 АПК на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение, като се проверява валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С решението, чието допълване се иска, по въведения предмет на касационната проверка, настоящият съдебен състав е обсъдил всички изложени оплаквания за неправилност на решението, постановено от Административен съд - В. Т., извършил е дължимата служебна проверка и е приел, че съдебният акт на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени в жалбата, като е отхвърлил касационната жалба. Следователно първоинстанционният съд, извършвайки проверката за законосъобразност на ревизионния акт, е проверил и неговата валидност, което е негово служебно задължение. Настоящият съдебен състав, оставяйки в сила съдебното решение на първостепенния съд в една част, респ. оставяйки без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба в друга част, имплицитно е приел за правилни изводите в обжлаваното решение за валидността на ревизионния акт. Нещо повече, в касационната жалба няма никакви оплаквания от адв. Татарова като пълномощник на "Интрако-лима" ЕООД относно валидността на ревизионния акт и е некоректно по реда на чл. 176 АПК да се прави опит за промяна на постановения резултат. Касационната инстанция се е произнесла по предмета на спора, с който е сезиран и не дължи друго произнасяне, с каквото е сезиран по чл. 176 АПК. Недопустимо е едва с искането по чл. 176 АПК да се правят оплаквания и то неконкретни за нищожност на ревизионния акт, които оплаквания жалбоподателят е следвало да отправи в първоинстанционното производство макар, че както се посочи по-горе първоинстаницонният съд е извършил служебно проверката за валидността на ревизионния акт и се е произнесъл. Освен това проверката за законосъобразност на административния акт включва и проверка за валидността му, което е сторено от първостепенния съд. Това показва, че искането е неосноватено. Относно искането по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, то също е неоснователно. Юрисконсултското възнаграждение в полза на ог настоящата касационна инстанция на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново е присъдено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК с оглед изхода на делото и съобразно изисванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това възнаграждение се дължи на ответника по касация въпреки, че в съдебно заседание на 05.12.2017 г. не се е явил процесуален представител на тази страна пред ВАС, Първо отделение, но срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от юриск. Е. У. като пълномощник на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, което е процесуално действие по представителството на тази страна и затова е присъдено и дължимото юрисконсултско възнаграждение. Обстоятелството, че пред ВАС, Първо отделение адв. Татарова не се е явила и не е направила възражение за прекомерност на претендираното от ответника в писмения отговор юрисконсултско възнаграждение, е неин пропуск, а не такъв на съда, поради което искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. За прецизност следва да се посочи, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е съобразено с минималния размер по чл. 8, ал. 1 от цитираната наредба и дори да беше основателно направеното искане, то не може да бъде намалено под минималния праг, предвиден в наредбата. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение