Решение № 14876 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 548/2017 г.

Решение № 14876 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 548/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208- 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ч. Ч. пълномощник на Й. З. Г. от гр. П. и със съдебен адрес с. И., срещу решение № 2284 от 30.11.2016 г. постановено по адм. д. № 2717/2015 г. от Административен съд- П.. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу уведомително писмо на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2014 г. Осъдил е Й. Г. да заплати на ответната страна направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Касаторът релевира и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване прави твърдения, че при изработването на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като са възприети данните от специализираните теренни проверки, които са били отменени с решение на Върховния административен съд. Вследствие на допуснатото съществено нарушение при изработването на специализирания слой за кампания 2014 г., както и на материалния закон, площите, които са попадали извън слоя, неправилно са били определени като недопустими за подпомагане. Те са били обработени, според показанията на разпитания свидетел, а в представените протоколи от извършените специализирани теренни проверки, не са отбелязани обстоятелства, които да изключват заявените за подпомагане площи извън специализирания слой, поради което те неправилно не са били включени в слоя. По изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като се отмени и уведомителното писмо в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски. От ответната страна по касация заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулта К. Н.- Г., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са направени възражения, които ответната страна противопоставя не тези в касационната жалба. По изложените съображения моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира съдебното решение за правилно и законосъобразно, постановено след подробно изясняване на фактите по спора и направени правилни правни изводи. Отделно от това счита, че косвен съдебен контрол на административни актове, които са влезли в сила и не са предмет на спора е недопустим. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Й. Г. е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/12137 от 26.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2014 г. От него е прието за установено, че земеделският стопанин е подал заявление за плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), като е декларирал 50,90 ха, Плащания по схемата за преразпределително плащане (СПП), като е декларирал 30 ха и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) - 50,90 ха. След извършване на проверки по реда на чл. 37 ЗПЗП е била установена годна за подпомагане площ както следва: по СЕПП в размер на 43,46 ха, а недопустимата такава в размер на 7,44 ха, по СПП - заявената площ е била изцяло допустима за подпомагане и по НР2 допустимата за подпомагане площ е била в размер на 43,46 ха. Разликата между установената и наддекларираната площ по СЕПП и НР2 е в размер на 7,44 ха, като процентът на наддеклариране и бил в размер на 17,12% и по двете мерки. Съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за площта по СЕПП и съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР2 наддекларираната площ е била санкционирана с двойното й увеличение, като е останала оторизирана площ в размер на 28,58 ха и по двете мерки. Относно СЕПП е приложен и коефициент на редукция. При поискана сума по СЕПП в размер на 15318,79 лв. е направено намаление в размер на 7101,65 лв. и е останала оторизирана сума в размер на 8217,14 лв. По СПП поисканата сума в размер на 3987 лв. е оторизирана изцяло и по НР2 поисканата сума е била в размер на 6898,11 лв., намалена е с 3024,87 лв., като останала оторизирана сума в размер на 3873,24 лв. За намалението по СЕПП в размер на 7101,65 лв. и по НР2 в размер на 3024,87 лв. уведомителното писмо е обжалвано пред Административният съд- П.. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е изискал всички относими към спора писмени доказателства, представени от административния орган, допуснал е до разпит поискания от жалбоподателя свидетел, приел е и заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е било оспорено от страните. При фактическото установяване е приел, че за два от заявените парцели е имало неотстранено застъпване, за което Й. Г. е бил уведомен, като след изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 6 и 7 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наричана само "Наредба № 5", приложима в релевантната й редакция, за него е останало неотстранено застъпване за парцел № 32826-121-2-2 в размер на 0,15 ха и за парцел № 32826-91-2-2 в размер на 0,02 ха или общият размер на неотстраненото застъпване е бил 0,17 ха. Съдът е направил е правен извод, че ДФЗ е намалил плащането по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП в съответствие с материалния закон. Относно НР2 за същите парцели, плащането е санкционирано на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и марка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. ", наричана само "Наредба № 11", отново поради неотстранено застъпване на заявената площ, поради което и то е било прието за законосъобразно. Съдът е направил фактическо установяване, че за парцел 32826-1383-1-1 с площ от 2,28 ха и парцел № 32826-84-3-2 с площ от 23,93 ха, след извършване на административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е било установено, че част от площите им, общо в размер на 7,27 ха излизат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., окончателно одобрен със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите. Направил е правен извод относно площите по СЕПП, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и използване на интегрираната система за администриране и контрол, наричана само "Наредба № 105", в релевантната й редакция, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП намалението на плащането от страна на заместник-изпълнителния директоре законосъобразно. Относно площите заявени по НР2, за които отказът на административния орган е обоснован отново със същите норми от Наредба № 105 и на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11, също е законосъобразен. Съдът е приел, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, съгласно представените писмени доказателства за делегиране на права, в необходимата писмена форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че при издаване на уведомителното писмо в обжалваната му част не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Установеното и неотстранено застъпване на част от площите за два от заявените парцели не е било оспорвано. Относно другите два парцела, за които е било установено, че част от площите им излизат извън специализирания слой, съдът е направил правни изводи, че след като жалбоподателят не е обжалвал заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, не е подал и възражение срещу заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на същия орган, с която е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", то всичките му възражения срещу този специализиран слой са били преклудирани, поради което не ги е обсъждал. Като краен извод съдът е приел, че обжалваната част от уведомителното писмо е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата. При извършения контрол по реда на чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. В касационната жалба не са обосновани възражения срещу тази част от съдебното решение, включително и срещу уведомителното писмо, в която е установено неотстраненото застъпване на заявени площи за подпомагане повече от един земеделски стопанин. Оплакванията в касационната жалба са относно установените площи, които излизат извън специализирания слой, като се акцентира върху извършените специализирани теренни проверки. Твърди се, че те били отменени с решение № 1155 от 2.02.2015 г. на Върховния административен съд, обнародвано в ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г., поради което били незаконосъобразни. Това оплакване е неоснователно. Решението на Върховния административен съд е обнародвано в ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г. и влиза в сила от деня на обнародването му - чл. 194 във връзка с чл. 195, ал. 1 АПК. Безспорно е, че специализираните теренни проверки, извършени от служители в структурите на Министерството на земеделието и храните, а понастоящем Министерство на земеделието, храните и горите, са извършени през месец септември на 2014 г., или при действието на Наредба № 105 преди отмяната й с посоченото решение на Върховния административен съд, поради което оплакването е неоснователно. Второто оплакване е, че теренните проверки установявали, че площите на двата парцела изцяло са били допустими за подпомагане, а заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е била незаконосъобразна. По този довод административният съд също е изложил мотиви, според които оплакването е било неоснователно. Съдът се е позовал на т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд. Следва да се посочи, че въпреки че в заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой, да не е посочено изрично, че тя подлежи на обжалване, в чл. 16а - чл. 16г от Наредба № 105 в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. е разписана подробно процедурата по изработването и одобрението на специализирания слой. Според чл. 16б, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105 заинтересованите лица, след като се запознаят с обновения специализиран слой, могат да подадат предложения за включване или възражения срещу изключените физически блокове или части от тях от специализирания слой. При неподадено възражение, както е в настоящия случай, жалбоподателят не е получил и отговор на възражението си. В чл. 16б, ал. 1 е посочено, че всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2 Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Следователно заповедта, с която приключва процедурата, в частта й на заявените за подпомагане парцели, които са останали извън слоя, подлежи на обжалване, като общ административен акт съставен от множество индивидуални такива, относно конкретните парцели за подпомагане, заявени от съответните земеделски стопани. Самата заповед, с която се одобрява специализирания слой, може да се обжалва от земеделския стопанин само относно заявените от него парцели за подпомагане, които изцяло или от части са останали извън този слой. От данните по делото безспорно е установено, че Й. Г. не е подал възражение срещу заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. нито срещу заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, поради което така одобрения специализиран слой е влязъл в законна сила и оспорването му по съдебен ред, чрез оспорване на уведомителното писмо е било недопустимо. Влязъл в законна сила административен акт, който не е предмет на съдебния контрол, не може да бъде инцидентно оспорван с твърдения за незаконосъобразност в проведеното съдебно производство с друг предмет. Поради това обосновано и законосъобразно съдът е не е дал отговор на възраженията на Й. Г. в първоначалната му жалба и в писмените бележки със съдебния си акт. По изложените съображения твърденията в касационната жалба, че при постановяване на съдебното решение са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон са неоснователни. Съдебното решение като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторът следва да заплати на ДФЗ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение