Решение № 13651 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2012 г.

Решение № 13651 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Плевен, чрез пълномощника юрисконсулт М. Венкова, против решение № 274/2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 276 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, с което е отменена заповед № СП-02-314/2.03.2012 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Плевен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката отговаря на изискването по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ да е студентка, учаща в редовна форма на обучение, поради което няма право на претендираната еднократна помощ. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Илиана Тошкова Савова от гр. Плевен, оспорва жалбата. В писмен отговор и писмени бележки, представен от процесуалния й представител адв. Виктория Петрова, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Плевен е отменена по жалба на Илиана Тошкова Савова заповед № СП-02-314/2.03.2012 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Плевен, с която е отказано предоставяне на еднократна помощ за дете на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед неправилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба - родила е дете, което не е оставено за отглеждане в специализирана институция, наред с това е била студентка в редовна форма на обучение, молбата за отпускане на помощта е подадена в преклузивния срок. В тази връзка съдът е обсъдил представените писмени доказателства - уверение и две служебна бележки, издадени от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", според които Илиана Савова е записана за студент редовно обучение по специалността право през учебната 2011/2012 г., същата е завършила семестриално, като е положила успешно всички изпити по учебен план, но не е положила трите държавните изпита. Предвид това съдът е направил извода, че жалбоподателката има качеството студент по смисъла на чл. 66, ал. 2 от Закона за висшето образование /ЗВО/ и не е била завършила към датата на подаване на молбата за отпускане на еднократната помощ. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Илиана Тошкова Савова е подала молба-декларация с вх. № СП-02-Д-314/17.02.2012 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Плевен за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете ката майка-студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че Илиана Савова е родила дете на 19.01.2011 г., а от приложеното уверение изх. № 226 от 10.02.2012 г., издадено от Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" е видно, че същата е записана през 2011/2012 учебна година, редовно обучение за висше образование по образователно-квалификационна степен магистър по специалност право. От приложените по делото две служебни бележки, издадени също от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - № 28/24.02.2012 г. - събрана в хода на административното производство и № 113/30.03.2012 г. - събрана по инициатива на съда в хода на съдебното производство, се установява, че към датата на издаването им, Илияна Савова е студентка в юридическия факултет на този университет, специалност право - редовно обучение, в пет годишен курс на обучение, завършила е семестриално - положила е всички изпити по учебен план, не е положила трите държавни изпита, поправителната изпитна сесия е през периода м. март - м. май 2012 г. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за отпускане на тази помощ е регламентиран в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, като в чл. 16а, ал. 3, т. 3 от този правилник, който е посочен като правно основание за постановения отказ, е предвидено, че към молбата-декларация за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година от майка /осиновителка/ студентка, учеща в редовна форма на обучение, се прилага уверение от висшето училище, че лицето е записано като редовен студент към датата на подаване на молба-декларацията. Спорът по делото е свързан с въпроса дали молителката /ответник в настоящото производство/ е отговаряла на изискването да е студентка, учаща в редовна форма на обучение, за да се ползва от предоставеното с разпоредбата право на еднократна помощ. Предвид безспорно установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. Според разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗВО "студент" е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", а според чл. 45, ал. 1 ЗВО обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен "бакалавър" или магистър" завърша с държавен изпит или защита на дипломна работа. Съгласно чл. 67 ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2 от същия закон. Правилно съдът е съобразил, че не са налице визираните хипотези и молителката не е загубила студентските си права. В чл. 74, ал. 1, т. 1 ЗВО е предвидено, че студент се отписва при успешно завършване на курса на обучение. В случая молителката не е завършила курса на обучение, тъй като не е положила държавните изпити, за които е приключила само редовната сесия, но не и поправителната. Следователно, същата е имала качеството студент по смисъла на чл. 66, ал. 2 ЗВО към датата на подаване на молбата за отпускане на помощта. Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище, че Илиана Савова не е отговаря на изискването да е студентка в редовна форма на обучение, след като е завършила семестриално и поради това не е отговаряла на изискването да е "действаща студентка" по смисъла на § 4д, т. 5 ДР ЗВО, според която действащи студенти са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебната програма за съответната година. След като е безспорно установено, че Илиана Савова е записана и се е обучавала в редовна форма на обучение и е положила всички семестриални изпити, без да е променила формата на обучение по предвидения ред, то само с факта на семестриалното завършване не се променя формата на обучение от редовна в друг вид. Поради това и след като молителката не е била завършила към датата на подаване на молбата-декларация, то се налага единствения обоснован извод, че е отговаряла на изискването да е студентка, учаща в редовна форма на обучение. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл, са правилни. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане ответната страна по касационната жалба има право на разноските за касационното производство. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,