Решение № 512 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2014 г.

Решение № 512 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Столична община (СО) срещу решение № 748 от 11.02.2014 г. по административно дело № 47/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед № РД-17-2/30.11.2012 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Караджова - Николова бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Антония Вълева Караджова- Николова, чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и на материалния закон. За да отмени обжалваната пред него заповед съдът въз основа на приетите по делото доказателства е установил, че не може да бъде установено с категоричност извършеното то Караджова-Николова нарушение на служебната дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност, а именно, че на 26.06.2012 г., в качеството си на главен юрисконсулт в отдел "Концесиониране и концесионен контрол" в дирекция "Обществени поръчки и концесии" в СО не се е явила своевременно при кмета на СО за да предприеме изпълнение на възложеното й конкретно задължение. Правилно съдът е констатирал, че на първо място по делото липсват доказателства, какво точно свое служебно задължение не е изпълнила Караджова - Николова, доколкото описаното нарушение не кореспондира със задълженията й по длъжностна характеристика и липсват доказателства за разпоредено от кмета на СО явяване лично на служителя в определен час. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че кмета на СО е разпоредил да му бъде предоставена определена информация, но липсват доказателства това разпореждане да е насочено пряко към наказания служител. Разпитаната по делото свидетелка Маринова установява, че госпожа Фандъкова - кмет на СО спешно поискала от колегите информация, при което тя самата се обадила по телефона за да й бъде предоставена същата, както и че при поставяне на задачата кметът не е уточнил от кого да поиска нужната информация. Установява и факта, че това обаждане е осъществено по време на обедната почивка, като след приключването на същата именно Караджова - Николова е отишла при нея за да й предостави поисканата информация след около час - час и половина след обаждането. При тези доказателства настоящият състав намира, че в случая липсват доказателства, от които да се установи по безспорен начина извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на наказания служител. Твърдението, че същата е назначена на ненормиран работен ден, на първо място се опровергава от съдържанието на Заповед № РД-15.6749/5.10.2006 г. на Кмета на СО, с която служителката е назначена като държавен служител в СО на пълно работно време - 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневен работна седмица, а на следващо място изпълнение на задълженията при ненормиран работен ден не означава, че служителят няма право да ползва регламентираните нормативно почивки. Въпреки, че по делото не е установено по несъмнен начин извършено нарушение на служебната дисциплина, дори да се приеме, че е налице забава от страна на дисциплинарна наказания служител при изпълнение на служебно задължение, доколкото по делото не е установено настъпване на вредни последици правилно е прието, че в случая наложеното наказание е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗДСл. доколкото исканата информация е предоставена в рамките на час и по делото липсват доказателства да са настъпили вреди. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че дисциплинарния съвет е заседавал при допуснато нарушение по чл. 4 от Правилата за работа на дисциплинарния съвет на СО, утвърдени от кмета на същата - рег. индекс РД-09-828/21.09.2006 г., доколкото при липсата на редовен чл. в заседанието е участвал резервен без да е определен с нарочна заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По отношение на присъдените деловодни разноски основателни са наведените в касационната жалба доводи, че в случая размера на адвокатския хонорар значително надвишава минималните размери, по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията ДВ бр. 43/8.06.2010 г., действала към момента на постановяване на решението и при направено възражение в срок за прекомерност съдът не е изложил мотиви защо е присъдил пълния размер. В случая по делото са проведени пет броя съдебни заседания, представен е значителен обем от доказателства и правилно съдът не е приложил възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. При този изход на делото администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация направените деловодни разноски пред тази инстанция, което представляват заплатен от нея хонорар за един адвокат. В случая предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., фактическата и правна сложност и направеното възражение за прекомерност настоящият състав намира, че същото следва да бъде определено в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение