Решение № 4904 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2018 г.

Решение № 4904 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Т. против Решение № 7/30.01.2018 г., постановено по административно дело № 310/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Ревизионен акт № Р - 04000416003534 - 091 - 001/25.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., в обжалваната и потвърдена с Решение № 91/18.04.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Т. част, относно допълнително определен ДДС за внасяне в размер на 90 081,35 лева и лихви в размер на 19 829,85 лева. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени процесуални нарушения по преценка на установените факти и събраните доказателства, което довело до неправилно прилагане на материалния закон. Оспорват се правните изводи, възприети от решаващият съд относно приложението на чл. 301 от Търговския закон, както и относно наличие на законоустановените предпоставки за признаване на вътреобщностна доставка на стоки по процесните фактури, издадени от "ВТПГ - С." ООД. По развити в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението, след което да се постанови друго, с което да се потвърдят изцяло установените с ревизионния акт данъчни задължения, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "ВТПГ - С." ООД се представлява от адвокат Л., който оспорва жалбата по съображения, развити в писмени бележки. Претендира сторените в хода на касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. Т. е ревизионен акт, с който допълнително са определени задължения за ДДС в общ размер на 90 081,35 лева, ведно със съответните лихви за данъчни периоди м. 08.2014 г., м. 09.2014, м. 10.2014 г., м. 11.2014 г., м. 01.2015 г., м. 02.2015 г. и м. 03.2015 г. по 70 броя фактури, издадени от ревизираното дружество на румънското дружество "P. e. S. R. L. ", с предмет доставка на стоки - гвоздеи и тел. Приходните органи са достигнали до извода, че представените от "ВТПГ - С." ООД документи /товарителници, писмени потвърждения, декларации, инвойс-фактури, приемо - предавателни протоколи и др./, не доказват реално извършени вътреобщностни доставки на стоки от България до Румъния. В изпълнение на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е извършил преценка за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт на всички основания, посочени в закона. Преценил е, че актът е издаден от компетентни органи, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Относно преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт, съдебният състав подробно е описал събраните по делото доказателства, анализирал е какви факти се установяват или не въз основа на тези доказателства, след което е приложил относимите правни разпоредби. Възприетите в решението правни изводи са логични, мотивирани и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. Респективно неоснователни са твърденията, поддържани в касационната жалба относно неправилна преценка на представените доказателства и относимите за спора факти. Установено по делото е, че търговските отношения между двете дружества са възникнали по силата на Договор № 5/14.08.2014 г., сключен между "ВТПГ - С." ООД, като продавач и "P. e. S. R. L. ", Румъния, като купувач с предмет доставка на телове и изделия от тел. Продажбата на стоките е била извършвана от производствено-складовата база на дружеството, находяща се в гр. В. Т., като стоките са били получавани от М. Г. - представител на румънското дружество. Транспортирането на стоките е било извършвано с превозни средства на купувача. Представени са фактури за доставката на стоките, международни товарителници - ЧМР, потвърждения за получаване на стоките от румънския контрагент, декларации, опаковъчни листове, приемо-предавателни протоколи. Установено е, че плащането на стоките е извършено банков път. В хода на съдебното производство, представените документи са били оспорени от приходната администрация относно автентичността на положените в същите подписи за получател на стоките. По повод на това оспорване, чрез изслушване на заключение по съдебно-графологична експертиза и разпит на свидетели, е установено, че подписите под оспорените документи от страна на "P. e. S. R. L. ", са положени от М. Г., който е действал като представляващ купувача и с който са водени преговорите и реално са проведени търговските отношения по доставките. Установено е, че това лице е идвало лично в България, присъствал е на натоварването на стоките, организирал е транспортирането им с разполагаеми от него превозни средства, които са били с допълнително укрепена конструкция. След като не е било спорно обстоятелството, че транспортът на стоките по вътреобщностните доставки е бил за сметка на получателя, то правилно съдът е очертал приложимата за случая разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, в съответната й редакция, която изисква доказването на изпращането или получаването на стоките от получателя да става или с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя. В случая са представени както международни товарителници, така и писмени потвърждения, които правилно в съвкупност с всички останали доказателства по делото, са преценени от съда като документи, установяващи изпращането, транспортирането и получаването на стоките на територията на друга държава членка. Товарителниците са с надлежно попълнени реквизити, в това число в кл. 16 е посочен превозвача на стоките и номера на превозното средство, а в кл. 24 е извършено вписване на датата на получаване на стоките, подпис и печат на получателя. Към всяка от фактурите и международните товарителници е представена декларация, с която получателят е потвърдил, че е получил стоките по съответните товарителници и декларира, че ще заплати дължимия данък върху добавената стойност. Относно възраженията на приходните органи по реквизитите на товарителниците, съдът се е позовавал на разпоредбите на чл. 4 и чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно които товарителницата удостоверява условията на договора и получаване на стоката от превозвача, до доказване на противното, като нередовността на този вид документ, не засяга съществуването или действието на договора за превоз. Наличието на редовен транспортен документ, доказва факта на натоварването на стоките и напускането им на страната, поради което изискването за доказване на ВОД е изпълнено. Установено е по делото, че доставчикът е разполагал със стоките, получателят по доставката е регистрирано за целите на ДДС лице, стоката е била предадена на получателя, който се явява и нейн превозвач. Установено е фактическото напускане на стоките от територията на България, като от представената от Агенция "Митници" справка е видно, че превозните средства, с които са били транспортирани стоките са влизали и излизали многократно от страната за периода 14.08.2014 г. - 20.05.2016 г. при ГКПП "Дунав мост", за което са били заплащани съответните такси. Не се сочат и не се установяват обстоятелства за наличие на данъчна измама от страна на ревизираното лице, поради което правилен е изводът на съда за осъществени вътреобщностни доставки на стоки, респективно за материална незаконосъобразност на ревизионния акт, което е наложило неговата отмяна. Относно възраженията на данъчната администрация, свързани с обстоятелството, че М. Г. не е представлявал по закон румънското дружество, което се поддържа и в настоящото съдебно производство, правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, съгласно която когато едно лице действа без представителна власт от името на търговеца, се смята, че търговецът потвърждава действията му, ако не се противопостави веднага след узнаването. Освен това, М. Г. е посочен като пълномощник на дружеството пред различни банки на територията на Румъния и България, контактувал е с представители на ревизираното дружество, подписвал е документи, организирал е транспорта на стоките, извършвал е съответните банкови преводи в полза на доставчика, като по делото не се съдържат данни, други лица, представляващи "P. e. S. R. L. ", да са се противопоставили на тези негови действия и на сделките, сключени с "ВТПГ - С." ООД. Отново в тази връзка, обосновано Административен съд - В. Т. се е позовал на норми от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65 и на решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С-409/2007 г., съгласно които недопустимо е доставчик, който е действал добросъвестно и е представил документи, установявайки на пръв поглед правото му на освобождаване по дадена вътреобщностна доставка на стоки, да бъде задължаван впоследствие да заплати ДДС върху тези стоки, когато документите се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участие на доставчика в данъчна измама. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба, следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 3 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,