Решение № 5099 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2015 г.

Решение № 5099 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на В. Д. К., представляван от адв. Манова, против решение № 54/28.05.2015 по адм. д. № 314/2015 г. по описа на Административен съд К. с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община К., ответник по касационната жалба, представляван от юрк. Цекова, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - К. е отхвърлил оспорването на касатора Китанов срещу Заповед № РД-00-1358/24.10.2014 г., с която кметът на община К. е наредил премахване на извършения от него в съсобствен поземлен имот УПИ III-190, кв. 24 по плана на с. С., общ. К. незаконен строеж "външно стълбище и стоманобетонна площадка". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ДРЗУТ/, извършен е от оспорващия без строителни книжа /инвестиционен проект и разрешение за строеж/, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Преди всичко подобни оплаквания са депозирани и пред първоинстанционния съд, който в решението си е изложил съответни мотиви и обосновани изводи за неоснователност на претенциите за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Началото на производствата по чл. 225а ЗУТ не е предпоставено от заявления на гражданин или организация, а е в служебните правомощия на общинската администрация. Ето защо по молбата на лицето Ангелова кметът на община К. не е дължал произнасяне с индивидуален административен акт, предвид което липсата на мълчалив отказ, влязъл в сила, е очевидна. Заповедта е издадена в съотвествие с установената в чл. 225, ал. 3 ЗУТ процедура, след съставяне на констативен акт от длъжностни лица, старши експерт и главен експерт КС при община К. при оглед на място. Законът не въвежда задължение огледът да бъде извършен в присъствие на лицето, извършило строежа. По делото не са доказани обективни факти, които да обосноват извод за издаване на заповедта при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предпоставка за отмяна на административния акт на процесуално основание е доказването на такива нарушения на процедурата, липсата на които би обусловила резултат, различен от разпоредения с този акт. Прегледът на материалите по административната преписка налага извода, че оспорващият Китанов е упражнил правото си на възражение относно констатациите при проверката на място, да организира защитата си и ангажира доказателства. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че предметът на премахване като незаконен не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Не е спорно, че на премахване по силата на обжалваната заповед подлежи външно стълбище и стоманобетова площадка, посредством които е обособен нов вх...д към първи етаж на съществуваща паянтова сграда, след затваряне на съществуващ такъв. За прецизност следва да се посочи, че така построеното представлява пристройка към първия етаж, тъй като е извън габарита на сградата и заема част от съсобствено дворно място, но независимо от това предметът на разпоредителната част на заповедта е достатъчно конкретизиран и при изпълнението й не биха се създали затруднения. Свидетелските показания първоинстанционният съд е обсъдил в тяхната съвкупност в светлината на доводите на страните. Назависимо от някои различия, основният факт на изграждане на стълбите и стоманобетонната площадка от оспорващия Китанов след придобиване собствеността върху първия етаж от жилищната сграда не е поставен под съмнение. Ремонтните дейности вътре в етажа не са предмет на заповедта, тъй като безспорно представляват ремонт, за който строителни книжа не се изискват. Обстоятелството дали на същото място в миналото е имало вх...д за първия етаж или не, е ирелевантно, тъй като дори това да е било така, за изграждане на новите стълби и стоманенобетонова площадка биха се изисквали строителни книжа при спазване изискването на чл. 183, ал. 1 ЗУТ доколкото поземленият имот е съсобствен, а стълбите и площадката заемат известна квадратура от него. Предвид изложеното настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение не носи пороци, обосноваващи извод, че е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като своевременно заявена следва да бъде уважена в размер на 600 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ приложим на основание чл. 144 АПК,