Решение № 5987 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2009 г.

Решение № 5987 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 1697/11.12.2008 г. по ахд № 219/2008 г. на Административен съд - Варна, с която е изменен РА № 1800567/19.10.2007 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 928-А/17.12.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, като е определен размера на осигурителните вноски за ДОО, ЗЗО , ДЗПО - УПФ по КСО и лихвите за забава за периода 01.01.2003 г. -31.12.2003 г. и е отменен РА в частта над тези суми. Касаторът поддържа в бланкетна касационна жалба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и в допълнителни писмени бележки излага доводи, че при определяне размера на дължимите осигурителни вноски неправилно е кредитирано заключението на вещото лице, иска отмяна на решението и присъждане на разноски и юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Йордан Тодоров Йорданов, действащ като ЕТ "Йордан Йорданов", гр. Русе, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния РА на едноличния търговец в съответствие с цитираните в него правни основания са установени осигурителни вноски за довнасяне - а именно чл. 7, ал. 1 и 2 КСО и чл. 113 КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1, б "в" от ЗЗО и чл. 157, ал. 5 от КСО. Съдът е кредитирал неоспореното от страните заключение на вещото лице и е приел, че размерът на дължимите вноски и лихви върху тях е неправилно изчислен с РА и следва да бъде коригиран. Доколкото съдът не е променил нито едно от правните основания за дължимост на различните видове осигурителни вноски по РА, без основание е твърдението на касатора за допуснато материалноправно нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на материалната законосъобразност на РА. Изложените допълнително съображения по повод заключението на вещото лице представляват закъсняло оспорване, извън сроковете по чл. 154 от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК вр. § 2 от ПЗР на ДОПК, което е недопустимо и не би могло да бъде основание за отмяна на решението като материалноправно незаконосъобразно. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юристконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо "а" отделение