Решение № 2331 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2014 г.

Решение № 2331 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Балканска търговска къща" ЕООД гр. София, срещу Решение № 551/03.02.2014 г., постановено по адм. д. № 7207/2013 г., по описа на Административен съд /АС/ гр. София, с което е отхвърлена жалбата на "Балканска търговска къща" ЕООД, против Ревизионен акт № 20001001911/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, в частта, в която е потвърден с Решение № 418/09.03.2011 г., на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат бланкетни доводи за неправилност на обжалваното решение. Касаторът счита, че съдът не е изложил доводи досежно установеното антидатиране на РД, тъй като не е издаден на посочената в него дата - 20.04.2010 г., което се установява от процесуални действия извършени от органа по приходите след тази дата, поради което РД не е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК. На следващо място съдът е не е обсъдил и факта, че РА също е антидатиран, а след като е издаден въз основа на РД, който е издаден след срока, то същият е и нищожен. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен РА. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. София, при ЦУ на НАП в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е бил Ревизионен акт № 20001001911/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден мълчаливо от директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП и след срока изрично потвърден с Решение № 418/09.03.2011 г., на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, с който на "Балканска търговска къща" ЕООД е начислен допълнително ДДС в размер общо на 58 592,35 лв. и корпоративен данък в размер на 29 926,17 лв. за 2007 г. и 2008 г., допълнително начислен ДДС в размер на 161 194,48 лв. и корпоративен данък в размер на 80 597,24 лв. за данъчен период м. 05.2007 г., отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 7 707,91 лв. за 2008 г. и 2009 г. по фактури за лизинг и допълнително начислен корпоративен данък в размер на 2 226,91 лв. за 2008 г., ведно с начислените лихви върху същите суми. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение № 10566/11.07.2013 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 2170/2011 г. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От фактическа страна за установено съдът е приел, че през 2007 г. и 2008 г. жалбоподателят е закупил стоки /месо/, които е завел по дебита на сметка 304. От представените оборотни ведомости се установява, че през годината тези стоки не са изписвани и към 31.12.2007 г. дружеството е имало налични стоки на стойност 138 681,33 лв., съответно към 31.12.2008 г. е имало налични стоки на стойност 154 279,91 лв. Същевременно към 01.01.2008 г. и към 01.01.2009 г. салдата по сметка 304 са нулеви. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че тъй като стоките липсват, не са отчетени приходи от продажбата на тези стоки и не е начислен ДДС съгласно чл. 86 от ЗДДС. Законосъобразно на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 27736,37 лв. върху стойността на липсващите стоки към 31.12.2007 г., респективно ДДС в размер на 30 855,98 лв. върху стойността на липсващите стоки към 31.12.2008 г. На следващо място съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е приложена разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО, и е увеличен финансовия резултат за 2007 г. със сумата от 138 681,33 лв., съответно увеличен е финансовия резултат за 2008 г. със сумата от 154 279,91 лв. Подробно съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя изложени в жалбата и е приел, че от приложения договор за ишлеме, се установява че същият урежда доставянето на суровина /говеждо, свинско месо, обвивки и др./ от възложителя- жалбоподател и производството на 30 000 кг луканка от изпълнителя "Родопа Пазарджик"АД. Уговорена е цена за заплащане ишлеме на изпълнителя в размер на 0,80 лв. с ДДС за кг. луканка, като изпълнителят изработва готовата продукция и я предоставя на възложителя. както правилно е приел АС от договора не се установяват подробности по изпълнение на сделката, като не са представени документи /приемо - предавателни протоколи, разписки или др./, с които да се удостовери предаване на месото, респективно предаване на готовата продукция, като липсват калкулации за себестойността на продукцията и изготвени разходни норми за производството на луканката. В представения анекс към договор за ишлеме от 14.11.2005 г. липсва подпис, поради което не следва да бъде кредитиран. От жалбоподателя не са извършвани счетоводни записвания във връзка с предаване на суровината, респективно заприходяване на получената обратно готова продукция по сметка 303 или друга аналогична, което се установява и от заключението на приетата по делото СТЕ. Относно допълнително начислен на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС данък в размер на 161 194,48 лв. за данъчен период м. 05.2007 г. съдът е приел за установено, че от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том II, рег. № 3812 от 21.05.2007 г., се установява, че жалбоподателят продал индивидуализиран от съда недвижим имот на стойност 892 472,40 лв. без ДДС. Съгласно сключен предварителен договор, купувачът е заплатил авансово сумата от 86 500,00 лв. заедно с дължимия ДДС в размер на 17 300,00 лв. и е издадена фактура № 16/23.02.2007 г. Остатъкът от договорената цена в размер на 805 972,40 лв., ведно с дължимия ДДС 161 194,48 лв. е преведен изцяло преди подписването на нотариалния акт по банкова сметка на продавача, като в хода на ревизията законосъобразно е прието, че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС с цялостното прехвърляне на собствеността върху имота на 21.05.2007 г., поради което данъкът е станал изискуем и за задълженото лице възниква задължение да начисли ДДС съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и да издаде данъчен документ в срока по чл. 113, ал. 4. Жалбоподателят не е издал данъчен документ в срока по чл. 113, ал. 4 и не е начислен ДДС, поради което по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, съдът е приел, че законосъобразно е начислен в размер на 161 194,48 лв. за данъчен период м. 05.2007 г. При така установеното досежно прилагане на ЗДДС, съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен и финансовия резултат за 2007 г. със стойността на неотчетената продажба на недвижимия имот в размер на805 972,40 лв. Съдът е обсъдил твърдението на жалбоподателя, че при извършената продажба на недвижим имот следва да се облага само стойността, която представлява разликата между покупната и продажната цена и е приел, че е неоснователен, тъй като данъчната основа при доставка на стока, определена по реда на ЗДДС и ЗКПО, не се намалява с покупната цена на същата стока. Относно начислен на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС данък за данъчен период м. 10.2009 г. ДДС в размер на 23 075,65 лв. върху стойността на липсващите машини в размер на 115 378,27 лв., за установено съдът е приел, че от представена оборотна ведомост към 31.10.2009 г., жалбоподателят има налични активи /машини по с/ка 204 на стойност 115 378,27 лв./ като не е представена справка за наличните активи - машини, стоки, стопански инвентар. При посещение/проверка на недвижимия имот закупен от дружеството с инвестиционна цел, ревизиращият екип е установил, че заведените активи/машини в сметка 204 съгласно оборотна ведомост за периода от 01.01.2009 г. до 31.10.2009 г. на стойност 115 378,27 лв., не са налични към датата на проверката. На този адрес дружеството е започнало строителство на ЖК "Фонтаните" и старите сгради, закупени от дружеството са съборени, с изключение на една, която се използва от строителните работници за общежитие, докато бъдат построени новите. Представен е и счетоводен амортизационен план, от който се установява, че дружеството не начислява амортизации на машини, т. е. тези машини липсват. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, е начислен данък за данъчен период м. 10.2009 г. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, че процесните машини са били в друг склади и е приел, че същите са неоснователни, като не е представена Справка/Приложение № 3/ за наличните активи - машини, стоки и стопански инвентар. От счетоводния амортизационен план е видно, че дружеството не начислява амортизации на машини, в резултат на което е прието, че тези машини липсват. Позовал се е на заключението на ССЕ, от което се установява, че липсва аналитична отчетност на стоките, както на сметки 204, 304, така и 241- амортизации на дълготрайни активи. Относно отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за установено съдът е приел, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Уникредит лизинг"АД, които са във връзка изпълнение на Договор за финансов лизинг на плавателен съд. Обсъдил е обстоятелството, че основната дейност на жалбоподателя е посредничество при реализацията на продукцията на "Родопа Пазарджик"АД и и строителство на ЖК"Фонтани", поради което покупката на моторната лодка не е свързана с дейността на дружеството, същата не може да се квалифицира като стока, която се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, тъй като стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по процесните фактури. При така установеното по ЗДДС, на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността на фирмата, съдът е приел, че законосъобразно разходът направен във връзка с покупката на плавателния съд в размер на 22 269,11 лв. през 2008 г., не е признат за данъчни цели и е увеличен финансовия резултат на дружеството. Подробно съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е приел, че плавателният съд не е заприходен като ДМА или стока в счетоводството на задълженото лице. На следващо място са обсъдени обясненията на управителят на търговското дружество от които се установява, че причина за незаприходяването на лодката в счетоводството на дружеството е спецификата на услугите, за които ще се използва лодката. Декларирано е, че лодката не е използвана за стопанска дейност. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства, приетата в хода на съдебното обжалване ССЕ и правилно е установен приложимия материален закон. Неоснователен е довода на касатора за допуснати в хода на ревизията съществени нарушения на процедурните правила, които водят до нищожност на РА. Тези доводи са били обсъдени в отменително решение № 10566/11.07.2013 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 2170/2011 г. Прието е, че в практиката си Върховният административен съд многократно е имал поводи да посочи, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. Поради това за неправилен е приет извода на АС, че издаденият след срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК РД е нищожен. Решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане по същество на спора, като постановеното в това производство решение е предмет на настоящото производство. Видно от касационната жалба доводи по същество на спора не се излагат, а изложените както беше посочено, са обсъдени в решение № 10566/11.07.2013 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 2170/2011 г. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не следва да бъдат повтаряни изводите на АС относно законосъобразността на обжалвания пред него РА. Същите са подробни както относно установените релевантни факти, така и относно приложимите материално правни разпоредби. С оглед задължението на съда за служебна проверка законосъобразността на обжалваното решение, настоящият състав намира, че правилно са приложени разпоредбите на материалния ЗДДС и ЗКПО. Законосъобразно е начислен допълнително ДДС в размер общо на 58 592,35 лв. и корпоративен данък в размер на 29 926,17 лв. за 2007 г. и 2008 г. във връзка с констатирани липси по сметка 304 към 31.12.2007 г. и 31.12.2008 г., допълнително начислен ДДС в размер на 161 194,48 лв. и корпоративен данък в размер на 80 597,24 лв., във връзка с извършена продажба на недвижим имот по нотариален акт № 108,т ом. II, рег. № 3812/21.05.2007 г., и отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС общо в размер на 7 707,91 лв. за 2008 г. и 2009 г. по фактури за лизинг и допълнително начислен корпоративен данък в размер на 2 226,91 лв. за 2008 г. поради непризнаване на разходи по договори за лизинг, както и начислените лихви върху същите суми. В хода на административното и съдебно обжалване не са ангажирани доказателства във връзка с твърденията на касатора в жалбата до АС, като доводите му са подробно обсъдени от съда. Липсата на счетоводно заведените стоки и машини е установена и от заключението на приетата по делото ССЕ, поради което законосъобразно е прието, че са приложими разпоредбите на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и чл. 78 от ЗКПО. Предвид на изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция не се дължат, тъй като такива са присъдени за цялото производство от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,