Решение № 163 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 400/2012 г.

Решение № 163 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 400/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по иск на Н. П. Д. от [населено място] чрез процесуалния й представител адвокат Д. Д. от САК за отмяна на основание чл. 47, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗМТА на арбитражно решение № 1283/13.08.2009 г. по арб. дело № 1238/2009 г. на арбитър Б. г. С това решение е осъден нейният наследодател С. Г. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 2 717,98 лева - неизплатено задължение по сключен договор за револвиращ кредит ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, както и сумата 100 лева - арбитражни разноски. Въз основа на арбитражното решение в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 30.03.2011 г. на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА за присъдените суми, впоследствие обезсилен от Софийски апелативен съд с определение по ч. гр. дело № 719/2012 г. Ищцата поддържа становище, че е узнала за арбитражното решение на 11.01.2012 г., когато й е била връчена покана за доброволно изпълнение по образуваното изп. дело № 885/2011 г. на ЧСИ Б. Б. На посочената дата узнала и че е конституирана като длъжник по посоченото изпълнително дело в качеството на наследник на С. Г. Д., починал на 12.11.2009 г. Твърди, че не е било налице основание за разглеждане на делото от арбитраж, поради липса на валидно сключено арбитражно споразумение в клаузите на договора за револвиращ кредит - отменително основание по чл. 47, т. 5 ЗМТА. Излага съображения, че наследодателят й е бил изцяло лишен от възможност да участва и да се защити по образуваното срещу него дело, тъй като не е бил надлежно уведомен за него чрез куриерска фирма, за насроченото арбитражно заседание. Невярно е отразено и обстоятелството, че му е било връчено лично препис от арбитражното решение на 18.03.2010 г., тъй като С. Д. е починал на 12.11.2009 г. Ответникът в писмения си отговор от 17.07.2012 г. изразява становище, че исковата молба е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА от момента на узнаване на арбитражното решение, което твърди, че е станало известно на наследниците на 27.03.2010 г. Поддържа, че искът е неоснователен, тъй като арбитражната клауза фигурира в чл. 18 от Общите условия, които са неразделна част от договора за револвиращ кредит, подписан от наследодателя на ищцата. Твърди още, че арбитражното споразумение отговаря на изискванията на закона относно начина на сключване и условията за неговата действителност и поражда компетентност за арбитъра да разгледа и разреши спора. Всички призовки и книжа по делото са били изпращани на посочения в договора адрес на кредитополучателя и следва да се считат редовно получени. Излага доводи, че е узнал за смъртта на длъжника едва през м. февруари 2012 г. по повод подадена частна жалба от наследницата му пред САС срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното: По възражението за недопустимост на иска: Ответникът възразява, че искът е предявен след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, твърдейки, че арбитражното решение е било редовно връчено на ответника в арбитражното производство и е станало известно на наследниците му на 27.03.2010 г. Видно от приложеното копие на товарителница № 1000001374864 на куриерска служба "Е. експрес" липсват данни, че пратката е връчена на адресата С. Д., а и няма начин това да бъде извършено, тъй като същият е бил починал на 12.11.2009 г. При това положение за момент за узнаване на арбитражното решение следва да се счита датата 11.01.2012 г., когато е била връчена поканата за доброволно изпълнение на наследницата му Н. Д. във връзка с образуваното изпълнително дело № 885 от 2012 г. на ЧСИ Б. Б. с район на действие СРС на основание издадения изп. лист срещу нейния наследодател. Исковата молба е подадена от нея на 09.04.2012 г. и носи вх. № 5313 на регистратурата на ВКС, при което положение предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е в рамките на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА срок. По основателността на иска: Настоящият съдебен състав намира за доказано твърдяното от ищцата основание, съдържащо се в разпоредбата на чл. 47, т. 4 ЗМТА, че наследодателят й С. Г. Д. не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него производство по арб. дело № 1283/2009 г., което е довело до невъзможност да участвува в него и да се защити срещу предявения от [фирма] иск. Видно от доказателствата по арбитражното дело изпратената от арбитър Б. Г. призовка за насроченото арб. заседание на 13.08.2009 г., за което е издадена товарителница № 1000000875604 на куриерска служба "Е. експрес", е върната обратно с причина "отсъствие на получател". Липсват данни, че по някакъв друг начин ответникът е бил уведомен за образуваното арбитражно дело, както и че са му били връчени копие от исковата молба и доказателствата. Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че ответникът С. Д. следва да се счита редовно призован съгласно чл. 9 от Правилника за организиране и провеждане на арбитраж AD НОС, според който призовките и съобщенията се считат за получени, ако са изпратени до последния му известен адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Фикцията за получаване на призовките е предвидена и когато адресатът е отказал да го приеме или в известието за доставяне е отбелязано, че адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, на адреса не съществува такова лице. Тази фикция в настоящия случай е неприложима доколкото в товарителницата не е посочена нито една от изброените причини, тъй като липсват данни за надлежно уведомяване, а обстоятелството, че в посочения час адресатът не е бил на адреса не означава, че той е отказал да получи или не е потърсил пратката, още по-малко, че адресът е неточен или че не съществува на него такова лице. Действително в чл. 15 от Правилника е предвидена възможност арбитражното дело да се реши и без да се призовават страните само въз основа на представените от тях писмени доказателства и становище. Когато, обаче, арбитърът е насрочил делото за разглеждане в открито заседание, надлежното призоваване на страните се явява абсолютна процесуална предпоставка за неговата редовност. Но дори, когато делото се гледа в закрито заседание, на страните следва да бъде осигурена възможност да изразят писмено становищата си, да представят доказателства и да осигурят защитата си в процеса. Във всички случаи на ответника трябва да бъде изпратен препис от исковата молба и доказателствата, с оглед осигуряване на възможност за отговор и ангажиране на доказателства, което в случая не е било направено. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 47, т. 4 ЗМТА, обосноваващи отмяна на арбитражното решение и връщане на делото за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА. При този изход на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в настоящото производство в размер на сумата 438,72 лева, от които 108,72 лева-държавна такса и 330 лева - адвокатски хонорар съгласно представената фактура от 22.10.2012 г. Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд