Решение № 6916 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16053/2011 г.

Решение № 6916 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16053/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба на Марийка Димитрова Иванова от гр. София против решение № 4250 от 30.09.2011 г., постановено по адм. дело № 9136/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, II отделение, 34-ти състав. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Люлин", Столична община (СО), не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административният съд - София-град (АССГ), е отхвърлил оспорването на Марийка Димитрова Иванова от гр. София срещу заповед № РД-09-407 от 9.09.2008 г. на кмета на район "Люлин" при СО, с която са били прекратени наемните й отношения за заеманото общинско жилище - в бл. № 711, вх. Б, ет. 15, ап. 103, ж. к. "Люлин", гр. София. Съображенията за това са били, че безспорно по делото се установявало, че Марийка Димитрова Иванова не е полагала грижата на добър стопанин при ползването на общинското жилище. Посочено е наличието на оплакване от съкооператори, както и приложения по делото констативен протокол от 3.12.2010 г. Съдът е посочил, че при тази фактическа обстановка била налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗОС и чл. 31, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столичната община. Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличието на условия и законови предпоставки за издаването на заповед се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. В конкретния случай административният орган е доказал за наличието на условия, водещи до прекратяването на наемното правоотношение. Правилно съдът е отхвърлил оспорването, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неполагане грижата на добър стопанин при ползването на жилището. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са налице данни за неизпълнение на това основно за наемателя задължение - да поддържа предоставеното му под наем жилище. От събраните по делото доказателства, включително от дадените показания от разпитаните по делото свидетели, безспорно е било установено това обстоятелство, а именно лошата поддръжка на жилището от наемателката. В подкрепа на тези факти е и приложеният към делото констативен протокол от 3.10.2010 г. на служители на кметството. Следователно крайният извод на административния съд, че са били налице условия за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо Върховният административен съд - трето отделение,