Решение № 9052 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15472/2018 г.

Решение № 9052 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15472/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление гр. Кърджали при ОД на МВР гр. Кърджали срещу решение № 323/09.11.2018 година на Административен съд гр. Кърджали по адм. д. № 306/2018 година, с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18/1947-000018 от 30.07.2018 година. С последната, на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата, на И. Апти от [населено място] е наложена принудителна административна мярка, за нарушение на чл. 102, т. 1 от Закона за движение по пътищата, състояща се в "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на първоинстанционния съд в насока, че органът не е изложил мотиви досежно срока на мярката. Твърди, че наложената принудителна административна мярка (ПАМ) като срок е в съответствие с тежестта на нарушението и евентуалния вредоносен резултат, който би нанесъл. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. Апти от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18/1947-000018 от 30.07.2018 година на началника на Районно управление гр. Кърджали при ОД на МВР гр. Кърджали. Последната била законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК. Ответникът по касационната жалба, И. Апти от [населено място] с писмена молба оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред Административен съд гр. Кърджали е образувано по жалба на И. Апти от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18/1947 - 000018 от 30.07.2018 година на началника на Районно управление гр. Кърджали при ОД на МВР гр. Кърджали. С последната, на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата, на И. Апти от [населено място] е наложена принудителна административна мярка, за нарушение на чл. 102, т. 1 от Закона за движение по пътищата, състояща се в "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година. Въз основа на представените по делото доказателствени средства, първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка, която не се спори между страните. Административен съд гр. Кърджали е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма. Обосновал е извършеното от собственика И. Апти нарушение, както и съответно наложената за него принудителна административна мярка. При проверка на срока на мярката, обаче, съдът е аргументирал, че същият се определя от административния орган при условията на оперативна самостоятелност. Мярката е нормативно ограничена със срок с горна и долна граница /от шест месеца до една година/, като в оперативната самостоятелност на административния орган е да определи съобразно конкретната тежест на нарушението срока на мярката, като мотивира този си извод. Предвид това, че в конкретната хипотеза органът не е изложил мотиви защо налага ПАМ за срок на максимално определения в закона, съдът е отменил обжалваната заповед. Решението е правилно: Спорният пред касационната инстанция факт е относно мотивираността на обжалвания административен акт в частта относно срока на наложената принудителна административна мярка, както и относно последиците при липса на мотиви. Касационната инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е мотивирана относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка и който срок надвишава определения от закона минимум, което съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото не позволява извършването на надлежен съдебен контрол за материална закоосъобразност и съответствието на акта с целта на закона. В случая законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за налагане на ПАМ и административният орган е следвало да мотивира съобразно установените факти защо е определил максималния срок от една година, посочен в закона, за прилагането на тази ПАМ. Мотивите за налагането на ПАМ в максимално определения от закона срок за това не се съдържат и в останалите материали по административната преписка, а данни, които да обосновават завишена тежест или опасност на нарушението, в сравнение с други идентични нарушения, също не са налице. Предвид установеното от фактическа и правна страна, правилно съдът е отменил оспорената заповед. Тъй като органът действа при условията на оперативна самостоятелност определяйки срока на мярката, когато констатира липса на мотиви досежно този срок, съдът няма правомощие вместо органа да определи съответстващ на тежестта на нарушението срок на мярката, нито да изложи мотиви вместо органа. Това е в противоречие с правораздавателната му фенкция на осъществяващ контрол за законосъобразност върху актовете на административните органи. Съдът е арбитър между страните. Незаконосъобразно упражнените правомощия на органа да определи срок на ПАМ без да изложи мотиви затова, имат за последица отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения, преклудиращи правото на защита на лицето, спрямо което е определена мярката. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд