Решение № 5085 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12550/2018 г.

Решение № 5085 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12550/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на националния орган по Програма Интеррег V – А Румъния – България 2014 – 2020 година, директора на дирекция "Управление на териториално сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство срещу решение № 5279 от 17.08.2018 година на Административен съд С. град по адм. д. № 2007/2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК –неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд правилно споделил констатациите на органа досежно извършеното нарушение на Закона за обществените поръчки – чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 28 а, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1, 2, 3, б. "б" от ЗОП (отм.); , но неправилно приел, че нарушението съставлява нередност по т. 8 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. /, вместо по т. 9 от същия нормативен акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Асоциация на дунавските общини "Дунав", СНЦ, гр. Б. срещу негово решение № РД – 02 – 14 – 75/29.01.2018 година за определяне на финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи, представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ по договор № 10/20.04.2016 година сключен между Асоциацията и "АРТЕ. ДОК", гр. С.. Ответникът, Асоциация на дунавските общини "Дунав", СНЦ, гр. Б., оспорва жалбата като неоснователна. В отговор на касационната жалба излага подробни съображения за липса на нарушения на ЗОП, които да субсумират квалификация на нередност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на ВАС приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд софия град е образувано по жалба на Асоциация на дунавските общини "Дунав", СНЦ, гр. Б. срещу решение № РД – 02 – 14 – 75/29.01.2018 година на ръководителя на националния орган по Програма Интеррег V – А Румъния – България, директора на дирекция "Управление на териториално сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство. За да отмени обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че дори и акта с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ да е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и да е осъществено вмененото нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 28 а, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1, 2, 3, б. "б" от ЗОП (отм.); , органът неправилно е квалифицирал нередността като такава по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. /, вместо по т. 8 от същия нормативен акт. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилността на съдебния акт: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение № РД – 02 – 14 – 75/29.01.2018 година на ръководителя на националния орган по Програма Интеррег V – А Румъния – България, директора на дирекция "Управление на териториално сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с което на Асоциация на дунавските общини "Дунав", сдружение с нестопанска цел, представлявано от М. Х., с адрес за кореспонденция: [населено място], [адрес], е наложена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № 10/20.04.2016 година сключен между Асоциацията и "АРТЕ. ДОК", гр. С.. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която им съответства и която се споделя от касационната инстанция. Страните не спорят по отношение на факта, че Асоциацията на дунавските общини "Дунав" СНЦ е бенефициер по договор за предоставяне на БФП рег. № РД – 02 – 29 – 46/17.03.2016 година. В изпълнение на договора и при разходване на средствата от ЕСИФ, представляващи средства от ЕФРР и национално съфинансиране, бенефициерът е провел процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: Осигуряване на преводачески услуги в рамките на проект: "Разработване и промоциране на съвременен природо – туристически продукт: маршрут "Защитено природно наследство на територията на трансграничния регион Румъния – България" с рег. № 15.2.068 съгласно Техническата оферта /Приложение 1/, ценовата оферта /Приложение 2 и Техническата спецификация /Приложение 3/, неразделна част от финализиращия процедурата договор № 10/20.04.2016 година сключен между Асоциацията и "АРТЕ. ДОК", гр. С.. Спорът е досежно констатираната нередност, за която е определена финансовата корекция, като жалбоподателят релевира възражения както досежно некомпетентността на органа, така и досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон от ръководителя на националния орган по програмата: Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд в насока, че оспореното пред АССГ решение е с правна квалификация пар. 1, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно която разпоредба доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество по отношение на органите за управление при извършване на финансови корекции, категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени ЗУСЕСИФ и с акта по чл. 70, ал. 2. Приложимият в конкретната хипотеза акт по чл. 70, ал. 2 е Наредбата за за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. / Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на така посочената наредба, същата се прилага по отношение на процесната Програма Интеррег V – А Румъния – България. Приложението на посоченото национално законодателство е доколкото друго не е посочено в сключения между държавите Меморандум за изпълнение на договорености между държавите – членки, участващи в Програма Интеррег V – А Румъния – България /ратифициран със закон, ДВ, бр. 16 от 2016 година/. Досежно възражението на Асоциацията за некомпетентност на директора на дирекция "Управление на териториално сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство да определя финансови корекции по основание и размер, касационният състав приема същото за неоснователно: В тази насока касационната инстанция споделя изложените от АССГ съображения: Институционалната рамка на органите за управление и контрол по програмата е регламентирана в Меморандум за изпълнение на договорености между държавите – членки, участващи в Програма Интеррег V – А Румъния – България /ратифициран със закон, ДВ, бр. 16 от 2016 година/, който съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната. Правомощията на Националния орган по отношение на предотвратяване, откриване и отстраняване на нередности, са точно определени в § 2, т. 2. 1, част "Национален орган", т. 3, б. "ж" и б. "к" от Меморандума за изпълнение. МРРБ в качеството си на Национален орган по Програмата, гарантира съответствието на обществените поръчки с българското национално законодателство и отговаря за предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите, допуснати в Република България. На основание § 2, т. 2. 3, б. "А", т. 1 от Меморандума, всяка страна членка носи отговорност за разследването на нередности, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), същата се прилага и по отношение на Програма Интеррег V-A Румъния -България. Съгласно чл. 29, ал. 1 от действащия към момента на определяне на финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ (обн, ДВ., бр. 68 от 2017 г.), Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 - 2020 (между Румъния и България, и Гърция и България). Според чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. На основание раздел I, т. 1, б. "б" и т. 3 от Заповед № РД-02-14-711/31.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление в публичния сектор, директорът на дирекция "УТС" е оправомощен да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програма Интеррег V-A Румъния-България, включително да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с цитираната заповед, на директора на дирекция "УТС" са делегирани правомощията на ръководител на Националния орган в пълен обем, без да е налице ограничение по отношение на администриране на нередности или налагане на финансови корекции. Възражението за нищожност на акта поради некомпетентност на органа е неоснователно, както правилно е приел първоинстанционният съд, тъй като отстраняването на нередности, за които говори § 2, т. 2. 1, част "Национален орган", т. 3, б. "ж" и б. "к" от Меморандума за изпълнение, има предвид точно налагането на финансови корекции. В тази насока, касационната инстанция приема, че посочената разпоредба дава правомощия на националния орган по програмата не само да регистрира нередности /както неправилно приема касатора/, но и да налага финансови корекции за отстраняване на нередността. Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд досежно формата и съдържанието на обжалвания акт: Оспореното пред АССГ решение е издадено в изисканата от закона писмена форма, като от формална страна съдържа както фактически (т. I "Описание на нарушението"), така и правни основания (т. III. "Анализ на нарушението от правна страна"), в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По отношение на направеното възражение за одобряване на методиката за оценка от Агенцията за обществени поръчки, касационния състав намира същото за неоснователни: Касационната инстанция многократно е посочвала, че фактът, че документацията е била обект на предварителен контрол от страна на Агенцията по обществени поръчки (АОП), не санира допуснатите нарушения, нито лишава Националния орган впоследствие от правото да упражни правомощията си и при констатиране на нередност да наложи финансова корекция. Съгласувателното становище на АОП не е правопогасяващ правомощието за налагане на финансова корекция юридически факт. Също без правно значение по отношение на производството по определяне на финансова корекция са фактите дали решението за откриване на процедурата по поръчката е било обжалвано, съответно дали са постъпвали сигнали за нередности във връзка с документите на процедурата или искания за разяснения по методиката за оценка; дали и други възложители са използвали сходен вариант на методика за оценка. Изписаните факти не влияят върху компетентността на Националния орган да извършва проверки и да установява нередности в последващ момент, нито се явяват доказателство за правилно приложение на закона от страна на бенефициера на безвъзмездната финансова помощ. Съставът на седмо отделение на ВАС приема извода на първоинстанционния съд за нарушение на ЗОП: чл. 2, ал. 1. т. 1 и 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (отм.); , във връзка с чл. 28 а, ал. 1. т. 2 и ал. 3. т. 1, 2 и 3, б., , б " от ЗОП (отм.); - незаконосъобразна методика за оценка. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.)стъпки; , методиката трябва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Съгласно чл. 28 а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. "б" от ЗОП (отм., ) указанията за определяне на оценката по всеки показател трябва да дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации и да дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и да осигуряват на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. В случая, в методиката за оценка, възложителят е определил два показателя за оценка, както следва: "Техническо предложение" ("ОТ") с относителната тежест 65 точки, максимална стойност и "Предлагана цена" ("ОЦ") с относителната тежест 35 точки, максимална стойност. Налице са заложени указания за определяне на оценката по всеки показател. Критерият за възлагане е икономически най-изгодна оферта. Възложителят е определил стъпки при поставянето на точките (10, 5, 1) при оценяваме на "Техническото предложение", което е с относителна тежест 65% в общата оценка. Съгласно методологията за оценка по подпоказател "Обяснителна записка" с 10 точки се оценяват: "Предложенията, които отговарят на минималните изисквания към съдържанието на Обяснителната записка, на изискванията/условията на възложителя, посочени в техническата спецификация, на действащото законодателство, на действащите норми и стандарти и са съобразени с предмета на поръчката. От предложението е видно, че участникът предлага всички дейности, които са необходими за изпълнение на поръчката в съответствие с техническата спецификация. Участникът подробно е аргументирал своите бъдещи действия във връзка с тези дейности, ако бъде избран за Изпълнител на настоящата обществена поръчка за предоставяне на техническа помощ и специфични преводачески услуги по проекта. Предложена е дейност/и и/или поддейност/и (което ще се счита за предимство в офертата спрямо спецификацията), които не са включени в техническата спецификация, но които биха повлияли качествено очакваните резултати от изпълнението на договора. Представено е ясно и подробно предложение относно дейностите по управляване изпълнението на договора с Възложителя за постигане на целите и резултатите на поръчката. Предложението предвижда ясни и конкретни мерки и дейности за осъществяване на вътрешен контрол за осигуряване качественото и навременно изпълнение на предвидените в рамките на договора дейности и задачи. " При анализ на така заложените указания, правилно органът е направил извод за неяснота, допусната от възложителя относно това, какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка на "надграждането" на офертата с допълнителни поддейности, още повече, че и самите изисквания при посочване на примерни такива от Възложителя поддейности са противоречиви. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за правилно приложение на закона от страна на органа. Указанията на възложителя за определяне на оценката по този показател не дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации. Не дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигуряват на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател. С оглед на това, посоченият показател правилно е възприет като противоречащ на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОП (отм.); , тъй като нарушава принципите на публичност и прозрачност и на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Според касационния състав, предвид така заложения показател, изцяло на субективната преценка на комисията са оставени случаите, в които дадени дейности, приети от комисията за допълнителни такива, повишават качеството на офертата или същите няма да бъдат премирани с допълнителни точки, тъй като не са необходими за конкретните нужди на възложителя. Касационният състав споделя и извода досежно съществуващата неяснота относно това какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка относно наличието на "всички дейности и поддейности", съответно оценка на "надграждането" на офертата. По този начин участниците не са поставени при равни условия, те не знаят при кои свои предложения ще получат най-високата оценка. Указанията за определяне на оценката по всеки показател не осигуряват достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки един показател. Правилен е изводът, че липсата на конкретни насоки какво ще се приема от комисията за "надхвърлящо заложените минимални параметри" на показателя, на практика лишава от информация потенциалните участници какво следва да бъде тяхното предложение, за да получат максимална оценка, както и създава предпоставки за изцяло субективна оценка. Липсата на конкретни указания от страна на възложителя би довело до значителна свобода на интерпретация от страна на комисията за оценка при определянето на точки. За да бъде методиката за оценка законосъобразна, тя трябва да бъде създадена така, че при нейното прилагане да се стигне до обективно, прозрачно и конкурентно класиране на офертите. Правилно съдът не е приел и възражението на АДО "Дунав", че допълнителните дейности имат качествен оттенък и са в рамките не експертизата на комисията. Последната следва да действа при обективни критерии за оценка, които да не дават неконтролируема свобода при оценяването. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че така посоченото по същество представлява аргумент в посока на твърдението за разубеждаващ ефект на методиката и липса на информация за това какво трябва да предложат лицата, за да получат максимален брой точки - от една страна не са ясно определени базовите условия, които трябва да бъдат надградени от участниците, а от друга- изискването предполага допълване и надграждане на поставените в процедурата базови изисквания, на фона на субективизъм по време на оценката. В действителност, твърдението на възложителя, че "всеки от потенциалните участници в процедурата е могъл предварително да направи анализ на това в кои случаи и при наличие или липса на какви условия ще получи определения брой точки" е голословно. Съображенията на възложителя, че са осигурени равни условия, тъй като документацията е била достъпна до всички, като няма предложения за промени, искане за разяснения/или обжалване на проведения избор, в действителност не оборват констатацията, тъй като, както правилно е приел първоинстанционният съд, осигуряването на равни условия има по-широк смисъл, като включва създаване на обективни критерии за оценка, които да осигурят възможност на комисията по оценяване да постави точки на участниците въз основа на предварително разписани ясни правила. В случая обаче предвид допуснатите нарушения, участниците са поставени в невъзможност да знаят и преценят при какви свои предложения ще получат най-високата оценка. Предвид гореизложеното, съставът на ВАС приема за правилен изводът на първоинстанционния съд досежно съставомерността на деянието, представляващо нарушение по изписаната в акта правна квалификация. В тази насока е налице първия елемент от фактическия състав на нередността, както правилно е приел първоинстанционният съд, а именно: действие или бездействие на икономическия оператор в нарушение на националното право. По отношение на възражението на Асоциацията, че липсва вреда като елемент от фактическия състав на нередността, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нито нашето, нито европейското законодателство изискват доказването на реална вреда, тъй като нередност може да има и тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда. Нарушението има финансово отражение, доколкото включването на незаконосъобразни показатели за оценка потенциално оказва разубеждаващ ефект върху възможните участници от една страна, а от друга страна- може да доведе до изкривяване на резултатите от процедурата. Предвид наличието на всички елементи от фактическия състав на нередността, нарушенията правилно е квалифицирана като нередност. Спор между страните, който обхваща и възраженията в касационната жалба касае и квалификацията на нередността по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции. Първоинстанционният състав като е сравнил квалификацията по т. 8 и т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции е направил извод за приложение на т. 8, доколкото от описанието на нарушението по т. 8 се виждало, че то касае случаи, в които не са посочени достатъчно подробно критериите за подбор, нито в обявлението, нито в документацията. Изводът е неправилен: В действителност и т. 8, и т. 9, и т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции третират законосъобразността на критериите за подбор/критериите за възлагане. Според настоящия съдебен състав обаче квалификациите по т. 8 и т. 10 следва да се съотнесат към тази по т. 9 като специални към обща. В хипотеза, в която липсват критерии за подбор или критерии за възлагане, приложение намират т. 8 и т. 10, а във всички останали случаи на незаконосъобразност, приложение намира т. 9. тъй като в конкретната хипотеза не са поставени условия, които да не са пропорционални на предмета на поръчката, нито се касае за хипотеза на непосочването им /липса в документацията/ нередността попада в хипотезата на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции. По отношение на финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността, касационната инстанция приема, че с оглед характера на нарушенията в действителност е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово отражение на вредата, за да се определи точно разликата между разходваните средства при и без нарушението. При стриктно спазване на приложимите правила, и други участници са можели да подадат оферти, съответно при законосъобразно прилагане и правилата на оценка, класирането на участници е можело да бъде различно и средствата на Европейския съюз да бъдат разходвани по-ефикасно. В случая самото ограничаване на възможността на икономическите оператори за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на ЕС. П. определяне на финансовата корекция правилно са приложени чл. 5, ал. 1 и чл. 7 от Наредбата. Финансовата корекция в случая е определена при прилагане на пропорционалния метод, защото видът на нарушенията, а именно -незаконосъобразна методика и несъответствие с критериите за подбор, води до накърняване на основните принципи, регламентирани в чл. 2 на ЗОП (отм.); , но финансовото отражение не е и не може да бъде конкретно определено, като същото е определяемо по реда на чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, който гласи: "Когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи". За да определи 5% размер на корекцията, органът е съобразил стойността на поръчката, разубеждаващия ефект на незаконосъобразната методика за оценка като е изследвал тежестта на нарушението и неговата сериозност. По отношение на основата, върху която е определена корекцията: Предвид разпределението на средствата по договора: европейско финансиране: национално съфинансиране: собствен принос правилен е изводът на органа, че от основата за налагане на корекцията следва да се изключи собствения принос, тъй като не представлява средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ в относимата към датата на съставяне на акта редакция. Предвид гореизложеното, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалвания акт е неправилен. Решението следва да се отмени и спорът да се пререши по същество, като се отхвърли жалбата на Асоциация на дунавските общини "Дунав", сдружение с нестопанска цел, представлявано от М. Х., с адрес за кореспонденция: [населено място] срещу решение № РД – 02 – 14 – 75/29.01.2018 година на ръководителя на националния орган по Програма Интеррег V – А Румъния – България, директора на дирекция "Управление на териториално сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Предвид изхода на спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лв. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение