Решение № 9996 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13935/2015 г.

Решение № 9996 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13935/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. П., в качеството му на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., срещу решение № 2067 от 12.10.2015 г. на административен съд - В., 28 състав, постановено по адм. дело № 3616/2014 г., с което е отхвърлена молбата му за допълване на решение № 1305 от 09.06.2015 г. по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение, а делото да бъде върнато на първоинстнационния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба - С. В. С. - редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспореното пред настоящата инстанция решение административен съд - В. е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - В. за допълване на решение № 1305 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 3616/2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да отхвърли молбата на директора на дирекция "ОДОП" - В., съдът е посочил, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен ревизионен акт № 031401355 от 31.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 627/24.10.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В.". Според решаващия съд разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С решението, чието допълване е поискано административен съд -В. е прогласил нищожността на ревизионен акт № 031401355 от 31.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 627/24.10.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В.. Приел е, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), в сила от 01.01.2013 г. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че правилно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решение № 1305 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 3616/2014 г., с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на ревизионен акт, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. дело № 5013/2015 г., адм. дело № 7387/2009 г., адм. дело № 1170/2015 г., адм. дело № 5228/2015 г., адм. дело № 109/2015 г. и др. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,