Решение № 6409 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2020 г.

Решение № 6409 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. от гр. Пазарджик, чрез адв. Й. против решение № 358/25.06.2020 г., постановено по адм. д. № 432/2020 г. от Административен съд-Пазарджик. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, постановен в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът – министърът на вътрешните работи не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на М. А. против заповед № 8121 К-4944/23.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 12, ал. 1, изр. първо от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с държавната служителка. От фактическа страна административният съд установява, че А. е назначена за първи път на държавна служба на длъжност " началник сектор" (главен счетоводител) в сектор "Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" към отдел "Административен" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)-Пазарджик със заповед № 8121 К-9022/30.04.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Възникналото по силата на цитираната заповед служебно правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 108 ЗДСл и докладна записка с рег. № 312 р-4687/04.03.2020 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик. Установено е също така, че касаторката работи в структурата на МВР от 1997 г., видно от кадровата й справка. Същата заема последователно длъжностите-трудовик във "Финансово осигуряване" в Регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР) –Пазарджик, счетоводител във "Финансово осигуряване" в РДВР-Пазарджик от 05.01.2004 г., временно изпълняващ длъжността счетоводител, той и трудовик във "Финансово осигуряване" от 10.11.2004 г., счетоводител във "Финансово осигуряване" към "Областна администрация" при Областна дирекция на полицията –Пазарджик от 01.01.2008 г., счетоводител във "Финансово осигуряване" към "Администрация" при ОДМВР-Пазарджик от 18.05.2010 г., счетоводител във "Финансово осигуряване" при ОДМВР-Пазарджик от 17.01.2014 г., счетоводител в сектор "Финансово осигуряване" при областната дирекция. От 19.08.2016 г. до 26.08.2016 г. -изпълнява част от служебните задължения на началник сектор "Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" към отдел "Административен" при ОДМВР-Пазарджик, от 01.02.2017 г. до прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), А. е счетоводител в сектор "Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" към отдел "Административен" при ОДМВР-Пазарджик. От правна страна решаващият съд приема, че оспорената министерска заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Издадена е и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът приема за безспорно обстоятелството, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба на длъжността "началник сектор" (главен счетоводител), като намира за неоснователни твърденията за приравняване на работещите по трудово правоотношение с тези по служебно правоотношение предвид законодателни промени от 2000 г. Позоваването на тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2013 г. също е прието за неоснователно, тъй като то разглежда държавните служители в системата на Министерство на вътрешните работи и техния статут през призмата на правната уредба на държавните служители по Закона за държавния служител. Като анализира разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл като предоставяща възможност на органа по назначаване да прецени изпълнението на служебните функции и качества на служителя в рамките на едногодишния изпитателен срок и съобразно изводите, да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, респективно да го трансформира в безсрочно, първоинстанционният съд мотивира законосъобразност на оспорената заповед, издадена в рамките на законовия срок и при наличие на материално правните предпоставки. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта му. Настоящият състав на ВАС, Пето отделение, споделя съображенията, изложени в обжалваното решение относно правната уредба на статута на държавните служители по ЗМВР, включително препращането към Закона за държавния служител за неуредените случаи и неприложимостта на уредбата към работещите по трудово правоотношение в системата на МВР. Споделят се изцяло и съображенията на съда, че разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл регламентира правомощието на органа по назначаването да направи преценка на субективните качества на служителя в срока за изпитване и в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение, без да е необходимо да мотивира своето решение. За законосъобразността на административния акт са необходими две кумулативно дадени предпоставки: служителят да постъпва за първи път на държавна служба и прекратяването на служебното правоотношение да е извършено в едногодишен срок от възникването му. Заповедта е издадена от компетентния орган в рамките на неговите правомощия, но правото на административния орган да прекрати едностранно съществуващото служебно правоотношение на основание чл. 12, ал. 2 ЗДСл е упражнено при липсата на материалноправните предпоставки на цитираната норма. Безспорно е обстоятелството, че касаторката работи в структурата на МВР, в Областна дирекция на МВР-Пазарджик от 1997 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение на 23.03.2020 г., 23 години. Независимо, че през по-голямата част от периода тя е на трудов договор, трудно е да се сподели виждането, че работодателят започва да придобива впечатления за работата на М. А. и нейните професионални качества, едва след спечеления от нея конкурс за длъжността "началник сектор" (главен счетоводител) в сектор "Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" към отдел "Административен" и назначаването й на посочената длъжност. Действително съществуват различия между правоотношението по трудов договор и служебното правоотношение, но и двете имат за предмет престиране на работна сила. При това положение органът по назначаване разполага с достатъчно дълъг период, през който да придобие преки и непосредствени впечатления от качеството на изпълняваната работа от жалбоподателката, поради което прекратяването на служебното правоотношение от длъжност, изпълнявана като характеристики и обем, и по трудов договор е в противоречие с основни принципи и цели на закона - за стабилност на служебното правоотношение като гаранция за непрекъсваемост и постоянство на държавната служба (чл. 9, ал. 2 ЗДСл). Нарушени са и административнопроизводствените правила по чл. 6, ал. 1 АПК при произнасяне на оспорената пред административния съд заповед, тъй като министърът на вътрешните работи не упражнява правомощието си по чл. 12, ал. 2 ЗДСл по разумен начин, добросъвестно и справедливо при обсъдената и установена безспорно фактическа обстановка. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Изрично посочените в закона изключения, включително по чл. 12 от ЗДСл се прилагат при спазване на строго регламентираните изисквания и предпоставки за това, които не позволяват злоупотреби от страна на органа по назначаване при прекратяване на служебното правоотношение. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че оспорената пред административния съд заповед е незаконосъобразна и като отхвърля жалбата срещу нея, съдът постановява неправилно, в нарушение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено от настоящата инстанция. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната следва да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора с отмяната на заповед № 8121 К-4944/23.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,