Решение № 7055 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, депозирана чрез процесуален представител юрк. Кръстева, против Решение 4967/13.02.2025 г., постановено по адм. дело 11603 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено Решение 10796/14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 вр. чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, и преписката е върната в същата част на компетентния орган при ДАБ МС за ново разглеждане и произнасяне по молба рег. УП-3842 от 01.07.2024 г. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част като неправилно по смисъла на чл.209, т. 3 АПК поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът необосновано е приел, че завръщането в Сирия на лицето би застрашило живота и здравето му. Представя писмени доказателства справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и информация за отбиване на редовна военна служба. По подробни съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Ответникът по касация А. Х., гражданин на Сирия, чрез служебен защитник адв. Нинова, оспорва основателността на касационната жалба в писмени бележки с доводи по съществото на спора и в съдебно заседание. С молба вх. 12254/23.06.2025 г., обаче А. Х. е заявил, че желае да се завърне в родната си страна Сирия и да се прекрати производството пред ВАС, Осмо отделение. Представителят на ВКП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна, в какъвто смисъл следва да се изтълкува и молбата на Х. за заевръщане в неговата родна страна. Със съдебното решение в обжалваната част е отменено по жалба на А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, Решение 10796/14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. Х. поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 вр. чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, и преписката е върната в същата част на компетентния орган при ДАБ МС за ново разглеждане и произнасяне по молба рег. УП-3842 от 01.07.2024 г. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу индивидуалния административен акт, е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно съдебно производство. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон форма, като не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда обаче въз основа на актуалната обстановка за страната на произход евентуалното връщане на чуждия гражданин в Сирия би било в нарушение на принципа non refoulement. Решението на административния съд в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно, поради което трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата на А. Х. срещу решението на председателя на ДАБ при МС в същата част. Противно на изложеното от съда, не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От административния орган е извършен анализ на предоставената от А. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. В точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на лицето се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. С оглед на горното решението на административния съд в обжалваната част като неправилно трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата на А. Х. срещу решението на председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. Х. поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 вр. чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение