Решение № 7984 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15484/2009 г.

Решение № 7984 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15484/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - гр. Сливен срещу Решение № 129 от 05.10.2009 г., постановено от Административен съд - Сливен по адм. д. № 244/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърдено оспореното решение. Ответникът - областен управител на област Сливен, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върхова административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано на основание чл. 32, ал. 2 , във връзка с чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Със Заповед № РД-11-16-51 от 17.08.2009 г. областния управител на Сливенска област е оспорил Решение № 651 от 30.07.2009 г. на общински съвет Сливен. С оспореното решение е възложено на кмета на община Сливен да организира търгове за отдаване под наем на земеделски земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ по списък, съставляващ приложени № 1 към решението и го е упълномощил да подписва договори за наем със спечелилите търга физически и юридически лица за срок от три години. Съдът е отменил оспореното решение. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че за имотите, предмет на решението няма съставени актове за общинска собственост и с оглед разпоредбата на чл. 5 от ЗОС общината не може да удостовери право си на собственост за имотите, предмет на решението. Приемайки решение за управление на имоти с неустановена собственост, общинския съвет е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че след като не са съставени актове за общинска собственост не може да се определи вида на собствеността - публична или частна, което води до невъзможност да се установят приложимите норми за управление на общинската собственост. По тези доводи съдът е отменил оспореното решение. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на касационни отменителни основания. Обоснован и законосъобразен е правния извод на решаващият съд, че за да се вземе решение за управление на общински имот на първо място по надлежния ред следва да се удостовери правото на собственост на общината. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС, общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост. В случая за удостоверяване на това право не е достатъчно представяне на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и заповедта на директора на ОД "Земеделие" Сливен, с която е утвърдено решението на помощната комисия. Изрично с разпоредбата на чл. 45г от ППЗСПЗЗ е предвидено, че за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се съставя акт за общинска собственост. С издаването на този акт приключва специалната процедура, която определя имотите като общинска собственост. При вземане на решението, с което се делегират права по управление на имоти, за които се твърди че са общинска собственост, не са съставени актове за общинска собственост, поради което не може да се приема, че правото на собственост е удостоверено по начина предписан в Закона за общинската собственост. Удостоверяването на правото на собственост на общината е първото необходимо и абсолютно задължително условие, за да се взема решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА за управление и разпореждане с общинско имущество. След като това условие не е налице, обосновано съдът е приел, че оспореното решение на общинския съвет е незаконосъобразно и само на това основание го е отменил. По изложените съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение