Решение № 7607 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2021 г.

Решение № 7607 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение № 185 от 30.11.2020 г. по адм. дело № 225/2020 г. на Административен съд – Шумен /АС-Шумен/, с което е отменена заповед № 194/28.04.2020 г. на директора на ОДБХ - Пловдив, с която по заявление с вх. № 1543 от 21.04.2020 г., подадено от "Аеркок"ООД, е отказано изплащането на обезщетение за унищожаването на 86400 броя яйца в животновъден обект за отглеждане на кокошки-носачки с рег. № 3 BG16015, находящ се в с. Трилистник, общ. Марица, обл. Пловдив, и преписката е върната на директора на ОДБХ-Пловдив за ново произнасяне по заявлението. Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо, алтернативно като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- "Аеркок" ООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Шумен е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съобразно чл. 148, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалните разпоредби на закона и неговата цел. Съдът е счел, че по делото не е установено наличието на материалноправната предпоставка за издаването й, посочена като фактическо основание в заповедта, а именно-обстоятелството, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 3 б от ЗВМД да осигурява и спазва мерките за биосигурност. Решението е валидно и допустимо. Касаторът не сочи конкретни доводи, които да водят до твърдяната от него недопустимост на решението. При извършената служебна проверка настоящия състав намира същото за допустимо, като постановено по допустима жалба, при спазване правилата на подведомственост и подсъдност и при надлежно конституирани страни. Решението е правилно като краен резултат. Изводът на съда за спазване на процесуалните правила по ЗВМД при издаване на оспорения акт, е в противоречие с приетите по делото доказателства. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗВМД, за нарушенията по ал. 1, т. 1 - 6 трябва да е издадено наказателно постановление или да е изготвен доклад от проведено епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1. Епизоотичното проучване се извършва от постоянна комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице. В настоящия случай на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, след възникналото огнище на Инфлуенца по птиците в обл. Пловдив, в животновъдни обекти вкл. в процесния обект № 3 BG16015, със заповед от 11.03.2020 г. на ИД на БАБХ, е определена петчленна комисия за извършване на епизоотично проучване. По делото липсват данни в нейния състав да е включен официалният ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община или животновъден обект, каквото е императивното изискване на чл. 7, ал. 2 от Правила за организацията и дейността на постоянната комисия за извършване на епизоотично проучване. Изискването на чл. 7, ал. 2 от Правилата в заповедта за назначаване на постоянна комисия да бъде включен официалният ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община или животновъден обект е императивно и същия не може да бъде заместен от друг субект. Като следствие от това нарушение цитираният в т. 26 от оспорената заповед доклад от извършено епизоотично проучване след възникнали огнища на инфлуенца А по птиците в обл. Пловдив, не е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39, ал. 2 АПК, защото изискуемият от чл. 142, ал. 2 ЗВМД доклад за епизодична проверка не е изготвен от комисия, определена в съответствие с утвърдените от министъра на земеделието, храните и горите правила. Само на това основание оспорената заповед е следвало да бъде отменена като незаконосъобразна, защото не е доказано по предвидения в приложимите норми ред на твърдяното от административния орган административно нарушение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗВМД, което да е основание за отказ за обезщетение на собственик на унищожени животински продукти(яйца) поради заболяване от инфлуенца на птици-кокошки носачки. Независимо от горното, следва да се сподели извода на първостепенния съд, основан на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ВЛ д-р М. Дулев по допуснатата еднолична съдебно-ветеринарномедицинска експертиза, и на показанията на свидетелите Гълъбов и Славов, че по делото не се установява нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 б ЗВМД, изразено в неосигуряване и неспазване на мерките за биосигурност. Според цитираното заключение на ВЛ Дулев, в процесния животновъден обект се спазват мерките за биосигурност, а именно провеждани са дезинфекционни мероприятия с помощта на техника- моторни пръскачки и съоръжения, във фермата има изградена дезинфекционна яма за ходовата част на превозните средства, на входовете на халетата има дезинфекционни стелки, мокри филтри със съблекалня и баня за гледачите на птици и персонала за центъра за пакетиране на яйца, от 01.06.2020 г. до 20.02.2020 г. са извършвани през 3-4 дни дезинфекции и зареждане на вани, стелки и дозатори, а от 20.02.2020 г. до 14.03.2020 г. е правена редовна ежедневна дезинфекция на хале 1, складове, пътища, санитарни възли, филтри. Според показанията на свидетелите Г. и С. на входа на обекта се е извършвала дезинфекция на влизащите и излизащите транспортни средства( преминаване през дезинфекционна площадка и механично пръскане с дезинфектант), а достъпа на външни лица е бил забранен. Горното обосновава извода на съда за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Видно от протоколите за проведени съдебни заседания пред първата инстанция, не се установява нарушения на чл. 171, ал. 1-ал. 3 ГПК, а процесуалния представител на касатора не е оспорил заключението на ВЛ по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, прието в СЗ на 17.09.2020 г. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Шумен е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. заключението на ВЛ и разпитаните по делото свидетели. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, и този съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 960 ( деветстотин и шестдесет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Т. Стойчев, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими ОДБХ - Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение