Решение № 1436 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5195/2007 г.

Решение № 1436 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5195/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Б. Методиев Ч., С. М. Чавдаров, К. Методиев Ч., З. Б. Кадиев и З. Б. К. са обжалвали въззивното решение на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 119/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 218в ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Ответниците В. А. Б. и Н. Б. Б. изразяват становище, че решението на въззивния съд е правилно и молят да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд № 515 от 22.01.2007 г. по гр. д. № 524/2006 г., с което е уважен иска по чл. 53 ЗКИР като е установил границите на имота, който ищците по делото В. А. Б. и Н. Б. Б. са придобили като прилежащ терен на изградена към 1991 г. постройка на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. По допустимостта на производството въззивният съд е изложил съображения, че до този момент не е изработен план за новообразуваните имоти по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ, което обосновава правният интерес на ищците да искат заснемането на земята, върху която са притежавали вещно право на ползване като кадастрална единица по реда на чл. 53 ЗКИР. Съдът е приел за неоснователни правоизключващите възражения на ответниците, че правото на ползване е било предоставено неправомерно, както и че е нарушена процедурата по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Решението е валидно и допустимо. Съдът е извършил цялостна преценка на доказателствата и е приложил правилно материалния закон. Между страните по делото е възникнал спор за собственост, произтичащ от възстановяването на земеделска земя на ответниците по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ, включваща и частта, която е изкупена от В. Б. и Н. Б. по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ през 1994 г. Изискването за създаване на помощен план за новобразуваните имоти за земите по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ е въведено с приемането на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ О. ДВ, бр. 98 от 1997 г. Като материалноправно норма, на която не е придадено изрично обратно действие, тя не се прилага за имотите за които собствеността вече е придобита. Новите собственици имат право на защита по административен и гражданскоправен ред на вещното право, включително и да искат нанасянето на имота в кадастъра. При спор за собственост, какъвто е настоящият случай, е приложим реда на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и спорът следва да се разреши от съда. В това производство следва да се установи дали съществува поземлен имот като част от земната повърхност, определена с граници, която да принадлежи на ищците (чл. 24 ЗКИР) и същевременно да не е заснет като самостоятелна кадастрална единица. Разглеждайки по същество възраженията на ответниците по отношение на предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ въззивният съд законосъобразно и при спазване на процесуалните правила е приел, че те са неоснователни. Тъй като правото на изкупуване произтича от притежаване на вещно право на ползване, учредено по административен ред, в производството по иск за собственост, каквато е характеристиката на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съдът може да извършва косвен контрол за нищожност на административните актове, с които е предоставено ползването (Т. Р. № 2/1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. от ОСГК на ВС, контролът за унищожаемост се извършва по реда на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ. В случая ищците са установили правото на ползване с официален свидетелстващ документ и при оспорването му в тежест на ответника е да опровергае съдържанието му, но такива доказателства не са събрани по делото. Касаторите се позовават на констатацията на вещото лице, че при извършената проверка в Община С. не са открити протоколи за картотекиране на земите и утвърждаване на списъка на лицата, на които се предоставя право на ползване, но това не доказва, че такива не са съставени, тъй като те би следвало да се съхраняват в държавния архив. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че правото на ползване е валидно учредено. Неоснователни са доводите на касаторите за нарушена процедура по придобиване на собствеността. Изискването на § 5 ПЗР ППЗСПЗЗ в редакция от 1992 г. за подписване на декларация, че имотът е единствената земя на семейството не е самоцелно и следва да се тълкува във връзка с ограничението на § 4д ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване само на един имот, върху който е предоставено право на ползване. Следователно не представянето на декларация, а придобиването на повече от един имот би довело до нарушение на закона при изкупуването. Във връзка с това единствено ограничение на закона е без значение и обстоятелството, дали на ищците е възстановена земя по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ. От заключението на вещото лице и изготвената скица се установява, че е налице съвпадение на границите на имота, посочени в исковата молба и тези по диспозитива на решението, следователно принципът на диспозитивното начало в процеса не е нарушен. Що се отнася до различните граници, посочени в удостоверението за предоставяне право на ползване, при липса на други доказателства, следва да се обясни с настъпила промяна в течение на времето. Ако ответниците са твърдяли обратното, следвало е да установят, че земите не са идентични. С оглед на изложеното не са налице заявените основания за отмяна на обжалваното решение е то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, II г.о.