Решение № 2215 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. М., украински гражданин, чрез процесуален представител адв. Д.Серев, срещу решение 2836/26.04.2024 г. постановено по адм. дело 1366/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 22519/28.12.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в производството пред ДАБ на чужденеца не е бил назначен преводач от и на украински език, че не са били събрани писмени доказателства дали е осъждан, има ли влязла в сила присъда в Република Турция и че е изтърпявал наказание в турски затвор, което е довело до неправилно възприемане на фактическата обстановка и до неправилност на формираните от него правни изводи. Иска да се отмени обжалваното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ или алтернативно да се постанови ново, с което се отмени обжалваното решение 22519/28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ и се задължи административния орган да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. Претендира и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуални представители юрк. Т.Георгиева и Ц.Хичовски, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, като преценката му за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут се основава изцяло на твърденията на търсещия закрила, без да са събрани каквито и да е доказателства. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Административният съд е установил, че производството пред ДАБ е образувано във връзка с подадена от украинския гражданин молба от 07.07.2023 г. По време на проведеното на 29.09.2023 г. интервю, проведено на български език, с оглед заявеното от лицето, че е [заличен текст] и разбира български, е установено, че В.М. е напуснал Украйна с международен и национален паспорт през м. февруари 2019 г., легално, с кола, като заминал за Турция. Там бил задържан при опит да премине в България през КПП, като в колата му били открити наркотици. През януари 2020 г., в Турция, М. е осъден на 13 години и 9 месеца лишаване от свобода, като четири години и половина бил в затвор от затворен тип, след което бил преместен в затвор от отворен тип с по-лек режим. Когато го пуснали в отпуск, решил да избяга и на 17.08.2023 г. нелегално влязъл в България и бил задържан на същата дата. В интервюто лицето заявило, че семейството му /съпруга и дъщеря/ и близките му живеят в Украйна, че не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка, че не е имал взаимоотношения с армията или полицията в Украйна, че е напуснал страната си по произход без причина, че няма проблеми в страната си, но не може да се върне заради войната. При тези данни административният орган е счел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, както и предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед ситуацията в Украйна, органът е приел за установени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но предвид извършеното от лицето тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България, не може да му се предостави статут на бежанец, в изпълнение разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. По изложените съображения Председателят на ДАБ постановил оспореното решение 22519/28.12.2023 г., с което на основание чл.75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за убежището и бежанците на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган относно предоставянето на бежански и хуманитарен статут и приложението на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, счел е оспореният административен акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8 ЗУБ. Обосновано е прието, че от изложената бежанска история не се установява спрямо лицето в страната му на произхода да е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Настоящата инстанция споделя съображенията на административния съд, обусловили решаващия му извод, че чуждият гражданин не е преследван, нито е изложен на опасност от преследване в родината си поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това същите не следва да се повтарят в настоящото решение и с оглед правомощието на Върховния административен съд по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е неправилно в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият състав счита, че решението на Председателя на ДАБ в посочената част е постановено при необоснованост на изводите за приложимост на чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ, макар чужденецът да отговаря на условията за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Тази хипотеза предвижда изключение от общите случаи, при които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България или хуманитарен статут, регламентирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като в тези случаи административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Изводът на административния орган за наличието на посоченото изключение е преценено единствено въз основа на информацията, дадена от търсещия закрила в проведеното с него интервю. Към преписката не са събрани доказателства, потвърждаващи заявеното от лицето, който пропуск представлява съществено процесуално нарушение по чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи процесуална активност на органа за събиране на необходимите доказателства и изясняване на всички значими обстоятелства преди издаването на акта. Като не е установил по безспорен начин релеватните за случая обстоятелства административният орган е постановил незаконосъобразен акт в тази част. В тази връзка и изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на В.М. почиват на липсващи фактически констатации, което е довело до необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение в посочената част. Изложеното налага отмяна на решението на административния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата на В. В. М. против Решение 22519/28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на чуждия гражданин е отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и отмяна на оспорения индивидуален административен акт в тази му част, като преписката се върне за ново разглеждане на административния орган. При новото произнасяне, ще следва да се съберат доказателства, осъждано ли е лицето в Република Турция, за какво престъпление и влязла ли е в сила присъдата му, с оглед преценката за приложението на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ. Наред с горното и предвид твърдяното нарушение на правото на защита, лицето търсещо закрила, повторно и писмено ще следва да заяви през административния орган на какъв език желае да се проведе административното производство. Решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата на В. В. М. против Решение 22519/28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на лицето е отказан статут на бежанец, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, на основание чл.143, ал.1 от АПК и съразмерно на уважената част на оспорването, ДАБ ще следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правна помощ и съдействие. В случая разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ се явява неприложима, тъй като адвокатската защита не е била предоставена безплатно по чл. 94 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение