Решение № 5340 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2016 г.

Решение № 5340 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на И. П. Т. против решение № 111/15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 496/2015 г. по описа на Административен съд - П. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалният административен акт или в условията на евентуалност, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната в производството страна - Директор на ТП на НОИ - П. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на И. П. Т. против решение № 1548/21.05.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 5610193443 ПР-162 от 17.03.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че по делото не е спорно, че жалбоподателят е бил шофьор на товарен автомобил във "Ватия" АД - Р. Б. и съответните периодите, през които е изпълнявал тази дейност. Основният спорен момент е дали положеният от жалбоподателя труд като шофьор следва да бъде категоризиран като такъв от втора категория по смисъла на т. 66г от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отменен/. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда, съгласно която е установено, че жалбоподателят е работил на обект "Р. Б.", който е обхващал няколко производствени звена: 12 добивни участъка за добив на нерудни изкопаеми, три цеха за преработка на добитата суровина и ремонтно-механична работилница РМР и гараж. Тасев е назначен в отдел "Гараж" на рудник Б., което се установява от приетите по делото писмени доказателства - трудови договори и допълнителни споразумения. В приложените по делото /от стр. 185 до стр. 242/ платежни фишове за периода 01.2001 - 10.2005 г. е отразено, че поделението, в което е полагал труд жалбоподателя е "РМР и Гараж". Начислените трудови възнаграждения и удържаните осигурителни вноски са направени на база "3-та категория положен труд". Установено е, че жалбоподателят е назначен като шофьор на 4-тонен товарен автомобил ГАЗ, с който е извършвал доставки на материали, но не е обслужвал миннодобивните обекти, с изключение на отразен кратък период на заместване на служител в отпуск. От заключението на вещото лице се установява, че в рудник Б. до 1.01.2000 г. като 2-ра категория е категоризиран трудът на шофьорите, които са управлявали товарни автомобили с товароподемност над 3 т. и са обслужвали миннодобивните обекти - кариерите за добив на доломит, както и транспортиращите добиваната суровина от кариерата до преработвателните цехове и преработената суровина от цеховете до товарната ЖП Гара. След 1.01.2000 г. трудът на всички шофьори е категоризиран като 3-та категория, тъй като управляваните от тях автомобили са били под 12 т. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд обоснова извод за правилност на решението на административния орган, съобразно което конкретният случай не може да бъде подведен под нормата на т. 66г от ПКТП (отм.) и да се признае за труд от втора категория, тъй като Тасев за спорните периоди е осъществявал трудовите си функции като шофьор в "гараж", а не на място - непосредствено на площадката, където се е осъществявала основаната дейност и не е превозвал суровини - няма данни жалбоподателя да е обслужвал обектите от основната дейност на рудника. След анализ на разпоредбата на чл. 66г ПКТП (отм.), решаващият съд приема, че за втора категория се признава труда на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 3 и повече тона, обслужващи обекти на миннодобивната промишленост, положен до 31.12.1999 г. Решаващият съд приема, че от събраните по делото доказателства, включително и гласни такива не се установява основната дейност на жалбоподателя да е извършвана непрекъснато или преимуществено на обекти обслужващи миннодобивната промишленост. Първоинстанционният съд извежда, че от представените пътни листа се установява, че жалбоподателят е превозвал материали от Б. до П., или Гараж - Доломитна кариера /за доставка на нафта/ - Гараж; Г.-П.-Г. - за доставка на материали и др. В периодите, когато е превозвал суровини - 1.03.1997 г. - 1.04.1997 г. и от 1.12.1999 г. - 1.01.2000 г. стажът му е зачетен като втора категория труд. В заключение е обоснован извод досежно липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки в нормата на т. 66г ПКТП (отм.), а именно - трудът положен до 31.12.1999 г. от шофьор на товарни автомобили с товароподемност 3 и повече тона да е обслужващ обекти на миннодобивната промишленост. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Спорният по делото въпрос е дали положеният от жалбоподателя труд като шофьор в Р. "Б." следва да бъде категоризиран като такъв от втора категория по смисъла на т. 66г ПКТП (отм.). От представените писмени доказателства и от приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че касаторът, като шофьор на товарен автомобил не е обслужвал миннодобивните обекти и претендираният от него период не отговаря на изискванията на т. 66г ПТКП (отм.), поради което следва да се зачете за труд, положен при условията на трета категория. Ирелевантни към предмета на спора са наведените доводи в касационната жалба досежно неправилно тълкуване от съда на свидетелските показания. Предвид процесуалната забрана по чл. 104, ал. 10 КСО, свидетелските показания относно извършваната дейност и условията на трудовата среда не могат да се ползват с доказателствена стойност за установяване и произнасяне по категорията на труда. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на КСО до 31.12.2015 г., вкл. лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 точки за жените и 100 точки за мъжете и са навършили до 1.01.2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете - при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. От 1.01.2015 г. необходимата възраст за мъжете работили при условията на втора категория труд е 57 години и осем месеца. Видно от доказателствата по делото към датата на заявлението касаторът е навършил възраст 58 години и има осигурителен стаж от първа категория 11 години 08 месеца и 16 дни. Не е изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, поради което лицето няма право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Предвид горното, като е отхвърлил оспорването, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,