Решение № 7163 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8741/2009 г.

Решение № 7163 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8741/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Александър Петров Равначки от с. Крупник, община гр. Симитли, срещу решение № 216/29.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1177/2008 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената Заповед № ДК-02-БД-81/28.08.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград. От ответниците, становище в писмена защита изразяват Надя Ангелова Малинова и Владимир Ангелов Малинов, двамата от гр. Благоевград, които считат касационната жалба за неоснователна и искат решението на административния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Александър Петров Равначки срещу Заповед № ДК-02-БД-81/28.08.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "масивна сграда", находяща се в УПИ VI-295,296, КВ. 24 по плана на с. Крупник, извършван без изискващите се строителни книжа и в несъответствие с действуващия ПУП. За да постанови решението си съдът приел, че строежът се изпълнява без строителни книжа и в несъответствие на ПУП, поради което подлежи на премахване и че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Спор по фактите не е налице - касационният жалбоподател осъществява строеж, за който не са му издадени строителни книжа, не е отстъпено право на строеж и е в несъответствие на ПУП. Съдът е обсъдил всички правени възражения от жалбоподателя, които се правят и пред настоящата инстанция като касационни такива за отмяна на решението. Релевантен за спора е фактът за неиздаване на строителни книжа и в несъответствие на ПУП, което е безспорно установено и което сочи на обосновани правни изводи и на правилно приложен материален закон от съда, като е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Основания за различни от тези изводи не са налице. Процесната заповед е издадена въз основа на констативен акт, поради което е изпълнена процедурата за издаването й. Връчването на констативния акт по реда на § 4, ал. 1 ДР на ЗУТ не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като, от една страна жалбоподателят не е посочил какви доказателства би представил в хода на административното производство, за да се издаде друг по резултат административен акт, а от друга е упражнил правото си на жалба срещу процесната заповед и е предявил всички възражения, които е считал за релевантни за оспорването й. Съдът е обсъдил и въпросът за невъзможност за прилагане на § 16 ПР на ЗУТ, с оглед годината на извършването на строителството. Като се има предвид изложеното не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила и затова Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК