Решение № 4192 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2017 г.

Решение № 4192 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - К. против решение № 97 от 6.06.2017 г. по адм. дело № 98/2017 г. на Административен съд - К., с което е отменено решение № 2153-09-7/17.03.2017 г. на същия административен орган, потвърждаващо разпореждане № 6903012884/24.01.2017 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване", с което на Р. Н. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, тъй като предпоставките на § 50 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ПЦР към ЗИД КСО) не са изпълнени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Милчев против решението на директора на ТП на НОИ - К. да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - К. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - К. е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но следва да бъде отменено, тъй като е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби. По делото е установено, че към 21.10.2016 г., датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ответникът по касационната жалба Р. М. е на 47 години, 07 месеца и 20 дни. Същият има общ осигурителен стаж 30 години, 04 месеца и 18 дни, от които 19 години, 05 месеца и 05 дни при първа категория, като служител по Закона за Министерството на вътрешните работи и 09 години, 11 месеца и 02 дни при трета категория. Към датата на подаване на заявлението Милчев не е служител в структурите на МВР, тъй като служебното му правоотношение е прекратено през 2008 г. Органът приема, че Милчев не отговаря на изискванията на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, тъй като към датата на подаване на заявлението не заема държавна служба по законите, изброени в чл. 69, ал. 1-3 КСО. На това основание е направен извод, че заявителят не отговаря на условията на чл. 69 КСО за придобиване право на пенсия. При тези факти при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и в съответствие със събраните доказателства, съставът на Административен съд - К. приема, че Милчев отговаря на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Действащата към датата на подаване на заявлението за пенсиониране разпоредба на чл. 69, ал. 2 от КСО (ДВ бр. 62/2016 г.) създава право на пенсия в полза на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите, които изпълняват две кумулативни условия: навършена възраст 52 години и 10 месеца; 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция " Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. или като следователи и младши следователи. Следователно ответникът по касационната жалба отговоря на изискването на чл. 69, ал. 2 КСО за осигурителен стаж, но не и на условието за навършена възраст 52 години и 10 месеца. Изискването за навършена възраст по чл. 69, ал. 2 КСО е въведено с изменението на текста с ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 1.01.2016 г. До последната дата цитираната разпоредба не обвърза пенсионирането на лицата, които имат общ и специален осигурителен стаж с тяхната възраст (чл. 69, ал. 2 ред. ДВ бр. 111/2013 г.). Същевременно с преходната разпоредба на § 50 от ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) законодателят предвижда възможност лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия (за ответника по касационната жалба изискването за осигурителен стаж е изпълнено към 14.06.2014 г.), да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Както нормата на § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), така и разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ. Бр. 61/2015 г.) облекчават режима за пенсиониране и са благоприятни за осигурените лица по чл. 69 от КСО. С приемането на § 49 отпада, считано от 15.08.2015 г., изискването за освобождаване от служба, съответно за уволнение или прекратяване на правоотношението, а § 50 предоставя възможност на лицата, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г., като продължава действието на чл. 69 от КСО (ред. ДВ, бр. 111 от 2013 г.) през периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2018 г. При тази правна регламентация следва да се приеме, че ответникът по касация като лице, изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 от КСО и отговарящо на условието за придобит специален и общ осигурителен стаж към 14.06.2014 г., има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възприетото от законодателя разрешение, изразено в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и 10 от КСО, в сила от 1.01.2016 г. и в преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД КСО, в сила от 15.08.2015 г., налага заключението, че с приемането им се цели уеднаквяване на пенсионния режим на лицата от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни длъжности по специалните закони по чл. 69 от КСО. Лицата с придобит 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени по специалните закон, имат еднакъв принос към фонда на ДОО с лицата, които не са освободени от длъжностите по чл. 69 от КСО. По този начин се създават равни пенсионни права и се избягва неравностойното третиране на осигурените лица от една и съща категория. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че оспореното решението на директора на ТП на НОИ- К. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване следва да бъдат отменени и връща преписката на административния орган за ново произнасяне, съставът на Административен съд - К. постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд - К. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава се от събраните доказателства. Не са налице нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в касационното производство, ТП на НОИ - К. следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 600.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,