Решение № 520 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2017 г.

Решение № 520 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Н. Колев и Столична дирекция на вътрешните работи, срещу Решение № 4625 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 318/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. Н. Колев, чрез пълномощника си адвокат Бозаджиев обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за незаконосъобразност на решението в тази му част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му в тази част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция в пълен размер и му се присъдят направените по делото разноски. Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цановска обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният против нея от Колев иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди като неправилно и незаконосъобразно - постановено "при неправилно формулирани изводи от представените по делото доказателства и неспазване на материалния закон", по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му в тази обжалвана част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло. При условие на евентуалност да се намали присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд С.-град се е развило по исковата молба на Н. Колев против СДВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирал обезщетяване на претърпени неимуществени вреди със сума в размер на 15 000 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на СДВР при задържане и отвеждане до Първо РУП-СДВР и незаконосъобразна заповед, издадена от полицейски орган при СДВР, отменена по съдебен ред. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Колев иск за сума в размер от 1000 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като размерът на обезщетението е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му, обжалвана от касатора Колев част, до претендирания размер от 15 000 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна заповед за задържане рег. № 225 зз-2650 от 09.09.2015 г., издадена от полицейски орган при СДВР при изпълнение на административна дейност, при което е налице първата предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Твърденията за изпълнение на всички законови изисквания при осъщественото задържане не могат да обосноват неоснователност на иска, при установената по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, въз основа на който то е осъществено. Неоснователно в касационните жалби се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца и отмяната на заповедта, с която такова е постановено. При което е изведен правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Твърдяното от касационния жалбоподател Колев, че задържането му е извършено при провеждане на легитимен протест не се подкрепя от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) кметът на общината следва да бъде уведомен за свиканото събрание или митинг на открито от организатора му. Такова уведомление за проведения на 09.09.2015 г. протест не е представено по делото, а видно от съгласувателно писмо от 05.06.2015 г. на кмета на Столична община, уведомлението, на което този касатор се основава, това от 04.06.2015 г., касае провеждане на протести от 08.06.2015 г. до 18.06.2015 г. Изискваното от закона уведомяване не е самоцелно, а с оглед осъществяване и спазване реда за провеждане. Недоказани са от ищеца, върху когото е доказателствената тежест, твърденията за превишаване на правата на служителите на СДВР при извършеното фактическо задържане. Този факт не се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както се сочи в касационната жалба, видно от съдържанието им. Недоказани са останали и твърденията на ищеца, че след задържането му спрямо него са предприети действия, относими към извършители на престъпления. Нито от писмените доказателства, нито от свидетелските показания се установява спрямо ищеца да са извършване сочените в исковата молба действия по идентификация, предвидени в чл. 71 от Закона за министерството на вътрешните работи. Що се касае до извършения обиск и изземване на вещи, то тези действия са в съответствие с изискването на чл. 20 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. На следващо място, по делото са недоказани и обстоятелствата за разгласяване на негативна информация, пряко насочена към ищеца, от посочени в исковата молба лица, а дори и това да е така, то тяхната лична отговорност следва да бъде търсена по съответния ред, а не по ЗОДОВ. Не се доказват по делото и причинени вреди, като пряка и непосредствена последица от забавеното изпращане на подадената жалба против заповедта за задържане. Всъщност и самата жалба е подадена пет часа преди ищецът да бъде освободен. От заключението на назначената по делото експертиза и свидетелските показания не следва извод за влошено здравословно състояние в периода на задържането, произтичащо именно от него, предвид обстоятелството, че той страда от различни заболявания, които са с голяма давност. Не се установява и по направено искане за извършване на медицински преглед по чл. 21 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. извършването на такъв да е отказано. Несъстоятелно е твърдяното в касационните жалби, че решението е неправилно, като първоинстанционния съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в този размер. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характера му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение, като се вземе предвид периода на неправомерното задържане, условията при които е протекло и реалното му отражение върху състоянието на ищеца. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател Колев относно присъденото с обжалваното решение адвокатско възнаграждение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 3 изр. последно ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Несъстоятелно при тази законова уредба е твърдяното, че размерът на присъденото възнаграждение не може да бъде по малък от този определен в наредба на Висшия адвокатски съвет. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Колев за присъждане на разноски пред настоящата инстанция също е неоснователно. Искането на касационния жалбоподател СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение