Решение № 2859 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 111/2021 г.

Решение № 2859 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 111/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 1662/11.11.2020 г. по адм. дело № 3021/2019 г. на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 за кампания 2016 г. ( според решението, според акта - кампания 2018 г. в заглавието и кампания 2016 г. в мотивите) с изх. № 02 - 031 -2600/25 от 25.07.2019 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), потвърден със заповед № РД - 20 -247 от 09.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Касаторът поддържа в касационната жалба и в молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу акта за прекратяване на ангажимент, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - ЕТ "В. Владимиров", [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна, е взел предвид, че в обжалвания пред него акт за прекратяване на ангажимент изрично е посочено, че предвид представените от земеделския производител документи е видно, че през 2016 е прекратен от страна на наемодателя договор за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд с наемател - едноличният търговец във връзка с влезлите в сила изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В акта е посочено, че площите, за които ЕТ "В. Владимиров" е доказал това обстоятелство са изключени от ангажимента му по мярка 11 "Биологично земеделие", в резултат на което новата референтна площ е 80, 68 ха, за която той има ангажимент и за която не е подал заявление за плащане за 2016 г. по посочената мярка. Предвид изложеното, в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4 буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306 от Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ - РА е прекратила поетия ангажимент по по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично растениевъдство". ЕТ "В. Владимиров" е подал на 30.05.2016 г. заявление за подпомагане за 2016 г. и за мярка 11 "Биологично земеделие" (л. 144) с декларация за намаляване на площта по направление "Биологично растениевъдство" и отбелязване, че се подава заявление за подпомагане и заявление за плащане ( л. 166, стр. 2 от делото). На 09.06.2016 г. земеделският стопанин е подал ново заявление за подпомагане, с което е заявил отказ от заявление за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" ( л. 202). АС е приел, че обжалваният пред него административен акт е нищожен, тъй като ангажиментът на ЕТ "В. Владимиров" по мярка 11 "Биологично земеделие" е бил вече прекратен от земеделския стопанин по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания надлежно. Изложени са мотиви и относно неприложимостта по време на разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 4/2015 г. за кампания 2016 и за превратно упражняване на власт. Решението е правилно. Обосновани са изводите за обхвата на прекратения ангажимент - а именно, че същият е за останалите площи след редукцията на обработваната площ по независещи от земеделеца причини и че същите фигурират в заявление за подпомагане от 30.05.2016 г., което има и характер на заявление за плащане. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания кандидатът може да оттегли заявлението за подпомагане до момента на извършване на плащането, но не по - късно от 01. 12. на същата година с писмено искане до съответната ОД на ДФЗ, което е направено в конкретния случай, като е спазена и разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от същата Наредба, съгласно която оттеглянето се извършва чрез попълване на заявление със съответните промени в съответните полета, което изискване също е спазено. Не се твърди от ответника да е било налице някое от обстоятелствата по чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г., при които заявителят не може да оттегли заявлението за подпомагане. В съответствие с чл. 14, ал. 3 от същата Наредба е изводът на АС, че с оттеглянето на заявлението ангажиментът е прекратен и оспореният акт за прекратяването му поради неподаване на заявление за плащане за 2016 г. ( каквото всъщност е било подадено заедно със заявлението за подпомагане от 30.05.2016 г., но е оттеглено заедно с оттеглянето и на заявлението за подпомагане) е без предмет, поради липсата на ангажимент, който да бъде прекратен. Следва да се отбележи, че цитираният чл. 14 от Наредба № 5/27.02.2009 г. не поставя изисквания за земеделеца да доказва причини за оттегляне на заявление за подпомагане, каквито доводи се навеждат в касационната жалба. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение