Решение № 14120 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2020 г.

Решение № 14120 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Николов, от [населено място], чрез пълномощника му адв. Челебиев, срещу Решение № 1007 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1166/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта с която е отхвърлена исковата му претенция за претърпени имуществени вреди за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 400 лева, с доводи за неговата неправилност и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в тази част, като бъде уважена исковата претенция в пълен размер. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е уважил предявения от В. Николов против ОД на МВР Хасково иск за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1253-001909 от 25.09.2018 г., издадено от началник група в сектор "ПП" към ОД МВР – Хасково, отменено с влязло в сила Решение № 263 от 8.08.2019 г. по АНД № 649/2019 г., по описа на Районен съд - Хасково, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд – 11.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. Със същото съдебно решение е отхвърлил предявения иск за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 400 лева, като неоснователен. Решението е обжалвано само в отхвърлителната му част, като в осъдителната е влязло в законна сила и не подлежи на касационна проверка. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началник група при Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба. За осъществената в производството пред Районен съд Хасково адвокатска защита Николов е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие (л. 14 от АНД № 649/2019 г. по описа на РС Хасково). От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на претендираният размер от 400 лева, съдът е съобразил своевременно направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар, както и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността е определил размера на обезщетението на претърпените от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразното НП, с оглед критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно обезщетението на имуществените вреди следва да е в "обоснован и справедлив" размер и да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. В тази връзка е приел, че делото не представлява фактическа и правна сложност, като е направил извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване до минималния размер на претендираната вреда, претърпяна от ищеца при първоинстанционното съдебно производство, съобразено с Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева, е прекомерно, поради което го е намалил на 300 лева в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел за основателна и претенцията за лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя НП - 11.09.2019 г. до окончателното изплащане. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищецът, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Хасково е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В настоящият случай обаче размерът на заплатената адвокатска защита съответства на договореното и платено в производствата по оспорване на административния акт, но с оглед обема на извършената работа не е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, както правилно е приел първоинстанционният съд. Мотивите му в тази част, към които настоящия състав препраща по арг. от чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, напълно се споделят без да е необходимо да се повтарят. Правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така както е предявен – от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение