Решение № 4833 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2021 г.

Решение № 4833 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К., от гр. Панагюрище, подадена чрез пълномощника адвокат П. М. срещу решение № 997 от 09.12.2020 г. по адм. дело № 1046/2020 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ц1012-12-90#1/11.08.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което e потвърдено разпореждане № 2140-12-192 от 15.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението. Счита за необоснован извода на съда да не зачете отразеното в трудовите книжки № 945 от 22.03.1979 г. и № 945 от 01.04.1998 г. удостоверяване категорията труд за периода 18.04.1984 г. -01.02.1998 г. в СУ "Хидрострой" МОК "Асарел" на длъжност шофьор, за периода 18.04.1998 г. -01.09.1999 г. и 08.10.1999 г. -26. 06. -2007 г. в "Хидрострой-П"ЕООД на длъжността шофьор, като такъв от втора категория. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против административния акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ТП на НОИ Пазарджик не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на К. К. против решение № Ц1012-12-90#1/11.08.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което e потвърдено разпореждане № 2140-12-192 от 15.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят не разполага с необходимия осигурителен стаж 15 години от втора категория труд, тъй като в трудовата книжка липсват данни за товароподемността на управляваните от К. автомобили през процесните периоди. Приел е, че по делото липсват доказателства за това обстоятелство. Направен е извод, че пенсионните органи не са обвързани от мнението за категорията на полагания труд, изразено от съответните служители, попълвали трудовите книжки, независимо че последните са официални удостоверителни документи. Решението е правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност –необоснованост са неоснователни. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на К. за спорните периоди- 18.04.1984 г. -01.02.1998 г. в СУ "Хидрострой" МОК "Асарел" на длъжност шофьор, 18.04.1998 г. -01.09.1999 г. и 08.10.1999 г. -26.06.2007 г. в "Хидрострой-П" ЕООД на длъжност шофьор. Трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора категория на основание т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), в сила до 31.12.1999 г. и на основание чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г. По делото не са представени доказателства в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверяващи, че през посочените периоди К. е бил назначен и е работил като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В представените по делото заверени копия от трудови книжки № 945 от 22.03.1979 г. и № 945 от 01.04.1998 г. липсват данни за товароподемността на управляваните от жалбоподателя автомобили. Направеното записване в представените трудови книжки относно осигурителния стаж на жалбоподателя не е достатъчно за установяване на категорията на полагания от него труд. В трудовите книжки не се съдържат данни за осигурителния доход и за внесените или дължими осигурителни вноски, от където би могло да бъде преценено за коя категория труд е осигуряван жалбоподателят. Освен това условията на труда, каквито в случая са товароподемността на управляваните от жалбоподателя автомобили, несъмнено следва да бъде удостоверена с нарочни първични документи, сред които са посочените в чл. 40, ал. 3 от НПОС ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случая доказателствената тежест за установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход е била върху жалбоподателя в първоинстанционното дело, който не е опровергал по допустим от закона начин отразеното в трудовите книжки. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдeните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,