Решение № 9024 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2395/2015 г.

Решение № 9024 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2395/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Винекс Преслав"АД, със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, представлявано от прокуриста Тодор Нейков Тодоров, чрез адв. Милена Живкова Модева, против Решение № 7613/9.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11407/2013 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Решение № 11-ОМ/ 15.10.2013 г., на Председателя на патентното ведомство на Република България, с което е отхвърлено искането на дружеството за определяне на Траминер Хан Крум / Khan Krum Traminer като общоизвестна марка за стоките от клас 33 вино. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт на Председателя на Патентното ведомство бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - Председателя на Патентното ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Винекс Преслав"АД срещу Решение № 11-ОМ/ 15.10.2013 г., на Председателя на патентното ведомство на Република България, с което е отхвърлено искането на дружеството за определяне на Траминер Хан Крум / Khan Krum Traminer като общоизвестна марка за стоките от клас 33 вино. За да постанови този резултат съдът е приел, че марката Траминер Хан Крум / Khan Krum Traminer се свързва както с нейния ползвател, така и с регистрираното географско означение като гаранти за качество, което се ползва от още двама производители. От доказателствата по делото е установено, че процесната марка е известна сред широк кръг потребители - консуматори на бели вина, но същите не асоциират марката само с даден производител, а и с географското означение за произход на виното, с мястото на производство и т.н. Съдът е приел, че не може еднозначно да се определи дали знакът Траминер от Хан Крум / Khan Krum Traminer се разпознава от потребителите като марка на жалбоподателя или като географско означение, т.е. липсва отличителност на марката. От съществено значение е способността на марката да предизвика в съзнанието на потребителите асоциации с определени стоки и услуги, което в конкретния случай не е налице. Решението е правилно. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 7 от ЗМГО предвижда закрила на марка, която не е регистрирана по реда и при условията на закона, но е общоизвестна на територията на Република България. Съгласно определението по § 1, т. 3 от ДР на ЗМГО "общоизвестна марка" е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Разпоредбата на чл. 6 bis от Парижката конвенция постановява, че държавите - членки на Съюза, се задължават да отказват или обезсилват било служебно, ако законодателството на страната позволява това, било по молба на заинтересувания регистрацията и забранят употребата на една фабрична или търговска марка, която възпроизвежда, имитира или подвежда, което може да доведе до заблуда по една марка, която компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт смята за всеобщо известна като марка на лице, прието от настоящата Конвенция за неин ползувател, и която марка се използва за идентични или подобни артикули. Същото важи и за случая, когато съществената част на марката възпроизвежда такава всеизвестна марка или е имитация, която може да доведе до заблуда. Нормата предвижда да се даде срок от минимум пет години, смятано от датата на регистрацията, за да се иска отхвърлянето на такава марка. Разпоредбата на чл. 6 bis от Парижката конвенция не дефинира понятието "общоизвестна марка", а препраща към компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт, признавайки й правото да счита за всеобщоизвестна марката, ползвана от лицето-страна по Парижката конвенция, като на това право съответства задължението за служебно или по искане на заинтересувания да откаже регистрация или да обезсили вече извършена такава или да забрани употребата на друга марка, която се използва за идентични или подобни артикули и възпроизвежда, имитира или подвежда притежаваната от лицето-страна по конвенцията общоизвестна марка, с което може да доведе до заблуда по същата. В чл. 50а, ал. 1 ЗМГО в шест точки са изброени обстоятелствата, които се вземат предвид при определяне на дадена марка за общоизвестна, а именно: степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; продължителност, степен и географска област на използване на марката; продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т.ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; стойност на марката; други обстоятелства. При всички случаи преценката за общоизвестност следва да се направи с оглед общоизвестността на процесната марка на територията на Република България или на значителна част от нея. Обявяването на нерегистрирана марка за общоизвестна на дадена територия за определени стоки и услуги като форма на закрила на права върху индустриална собственост е допуснато от закона като изключение от принципа на чл. 10 ЗМГО, предвиждащ, че правото върху марка се придобива чрез регистрацията й. Поради това и за установяването на общоизвестност на марката законодателят е предвидил нарочно производство и съответни материалноправни предпоставки. Следва да се подчертае, че проверката на материалната законосъобразност на административния акт в конкретното производство касае именно правилното приложение на чл. 50а ЗМГО, т. е. дали една марка благодарение на усилията на определен стопански субект - заявител е придобила широка известност сред потребителите и за кои стоки и услуги. От значение е способността на марката да предизвиква в съзнанието на потребителите асоциации с определени стоки и услуги, а не със субекта, който ги предлага. В конкретния случай са отчетени всички критерии по чл. 50а ЗМГО и е направен категоричен извод, че не са налице законовите предпоставки за признаване на марката като общоизвестна. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Патентното ведомство на Република България следва да бъдат присъдени и разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение