Решение № 5261 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 238/2014 г.
ВАСII отделение15.04.2014 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2654 от 26 ноември 2013 г., постановено по адм. д. № 1070/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5261 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 238/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, чрез процесуалния представител юрк. Кристина Боснева, срещу решение № 2654 от 26 ноември 2013 г., постановено по адм. д. № 1070/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-217/21 септември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Мария Иванова Стоянова, чрез пълномощника си адв. Надежда Махмудиева, намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждането на направените пред касационната инстанция съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Мария Иванова Стоянова срещу заповед ДК-02-ЮЦР-217/21 септември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Приобщаване на тераса към апартамент № 25" в жилищна сграда, находящ се в УПИ II, жилищен комплекс, кв. 428 по плана на гр. Пловдив като построен без необходимите строителни книжа. Съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което го е отменил. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. При издаване на заповедта по чл. 225 от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Противно на изложеното в обстоятелствената част на административния акт "приобщаване на тераса към апартамент № 25" не е установено, предвид което, обоснован в унисон с материалния закон е решаващият правен извод за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В издадената заповед липсва точно описание на строежа, определен като незаконен. Направените констатации относно обема на незаконното строителство, описанието на процесната тераса, която е приобщена към апартамента, както и на изградения дрешник не са еднозначно изразени в съставения акт, което е пречка за пораждането на целените със заповедта последици. Незаконният строеж е описан като приобщаване на тераса към апартамент, но със заповедта не е разграничено дали на премахване подлежи покривната конструкция или само част от нея, както и описаният в констативния акт незаконно изграден дрешник. Липсата на безпротиворечиво индивидуализиран обект, както правилно е приел първоинстанционният съд, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж. Като е отменил обжалваната заповед на началника на РДНСК Южен централен район, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането от страна на ответника за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, не следва да бъде уважено, поради непредставянето на доказателства за реално направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,