Решение № 50226 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2021 г.

Решение № 50226 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Ц., упражняваща търговка дейност като ЕТ "Т. -Р. Ц.", срещу решение № 593/30.09.21 по г. д. № 431/21 на АС София - с което, след частична отмяна на решение № 260160/28.01.21 по г. д. № 828/20 на СГС, касаторът е осъден да плати на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД солидарно с "Рамдекс фууд" ЕООД съответно 30224, 52 лв. стойност на използвана незаплатена еленергия за периода 21.11.19-20.02.20, ведно със законната лихва, считано от 11.05.20 до окончателното изплащане, и 4234, 66 лв. лихви за забава за времето 18.01.18-7.04.20, със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за обезсилване или отмяна на решението и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна "ЧЕЗ Електро България" АД оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 336/27.04.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос във връзка със задължението на съда за обсъждане на допустимите и относими приети доказателства и доводи на страните. С обжалваното решение е прието, че между ЧЕЗ "Електро България" АД в качеството му на продавач и "Рамдекс фууд" ЕООД като купувач е сключен договор за продажба на еленергия за обект на адрес [населено място], [улица]. 3, представляващ работилница; електроснабденият имот е собственост на съпрузите П. К. и Р. Ц.; договорът за продажба е сключен, след като предишният титуляр на партидата - Р. Ц., която упражнява търговска дейност като ЕТ "Т. -Р. Ц." и е един от собствениците - е подал декларация до доставчика и заявление за закриване на съществуващата партида с титуляр едноличния търговец; с декларацията е изразено съгласие за този имот да бъде открита нова партида с титуляр "Рамдекс фууд" ЕООД; приложен е бил и договор за наем на имота, сключен между собствениците му и дружеството. На 28.10.19 наемният договор е бил прекратен и доставчикът на еленергия е бил уведомен за това. По спорния въпрос дали след уведомяването договорът е продължил да съществува, въззивният съд е намерил, че отговорът е утвърдителен. Посочил е, че договорът е запазил действието си, тъй като от доказателствата не се установява да са предприети предвидените в Общите условия на договорите за продажба на еленергия на "ЧЕЗ Електро България" АД действия за неговото прекратяване, а от друга страна след тази дата до крайния момент, за който се претендира, че е била доставяна еленергия, не е сключван нов договор, въз основа на който да е била осъществена тази доставка. След прекратяването на договора собствениците на имота са поискали да им бъде открита нова партида и да им бъде доставяна електроенергия, но искането им не е било удовлетворено, като тези факти, респективно евентуално неправомерно поведение на доставчика в тази връзка, не променят извода, че договорът не е бил прекратен. При тези обстоятелства в процесния обект е консумирана еленергия на стойност 30224, 52 лв. и е начислена по партидата на първия ответника "Рамдекс фууд" ЕООД именно съгласно договора за продажба на еленергия от 24.03.16 г. Същевременно ответницата Р. Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ "Т. -Р. Ц.", отговаря за заплащането на претендираните суми на основание подписаната от нея на 24.03.16 декларация – в която е посочено, че с подписването й на основание чл. 4, ал. 3 ОУ деклараторът изрично се съгласява да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички задължения на лицето, за което е дадено съгласие да бъде потребител в имота. Налице е встъпване в дълг наред с основния длъжник на основание чл. 101 ЗЗД-макар този дълг да не е съществувал към момента на подписване на декларацията, с която се поема задължението, законът не забранява поемане на бъдещо задължение /ЕТ валидно е поел задължение да отговаря наред с прекия купувач на електроенергията за заплащане на цената на същата при пораждане на такова задължение/; обстоятелството, че чл. 4 пар. 3 ОУ предвижда солидарна отговорност за задължения на потребител, който не е собственик на имота, да възниква и за собственика на същия само когато се касае за битово потребление на еленергия, не променя този извод /ОУ на договора за продажба на еленергия не изключват възможността такава отговорност да бъде поета и при продажба на енергия за стопански и обществени дейности и се прилагат тогава, когато не е уговорено друго - правното основание за такова задължение се намира в ЗЗД – чл. 101/; представената декларация сама по себе си не е договор, но материализира изявлението на една от страните по него, като другата страна-кредиторът на лицето, за чието задължение деклараторът е заявил, че се задължава, е изразил своето съгласие първо като е изискал да има такава декларация и я е приел, и на следващо място като е предявил претенцията си за плащане към солидарния длъжник /договорът за встъпване в дълг е неформален, а и доколкото страните са търговци, за сключването на тази сделка се прилагат облекчените правила за търговски сделки – т. е. достатъчно е да има ясно изразено съгласие, каквото е налице предвид изричното писмено изявление от страна на длъжника и действия от страна на кредитора, от които се установява, че той е съгласен с встъпването в дълг от страна на втория ответник/. Възраженията, че доставчикът е действал недобросъвестно като не е прекъснал елзахранването на обекта след като купувачът е изпаднал в забава, са намерени за неоснователни. Посочено е, че същият има право, но не и задължение да направи това, и всяка страна по едно правоотношение сама преценява дали да упражни едно свое право или не. При тези обстоятелства е прието, че са налице предпоставките за осъждане и на Р. Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ "Т. -Р. Ц.", наред с първия ответник, да заплати солидарно процесните суми. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш. № 69/9.07.15 по г. д. № 1582/14, ІV ГО, реш. № 217/9.06.11 по г. д. № 761/10, ІV ГО и др. /. По основателността на касационната жалба: Въззивната инстанция е приела, че, предвид подписаната декларация от 24.03.16, е налице встъпване в дълг на касатора наред с основния длъжник на основание чл. 101 ЗЗД - ЕТ валидно е поел задължение да отговаря наред с прекия купувач на електроенергията за заплащане на цената на същата при пораждане на такова задължение, поради което и претенцията срещу него за периода 21.11.19-20.02.20 е основателна. Формирайки този извод, обаче, съдът, в отклонение от задължителната практика, цитирана в отговора на правния въпрос, не е обсъдил направени от ответника доводи, възражения и представени доказателства, обосноваващи същите, че разглежданото дело не е първо между страните. Ответната страна надлежно е релевирала възражения, че ищцовото дружество е предявило срещу нея иск за заплащане на цена на потребена еленергия за същия имот, със същия клиентски номер, но за предходен период /23.03.17-19.09.17/, който с влязло в сила решение е бил отхвърлен поради липса на солидарна отговорност - тъй като такава не може да възникне въз основа на процесната декларация от 24.03.16 - и следователно тези въпроси в отношенията между страните не могат да бъдат пререшавани – чл. 299, ал. 1 ГПК /с. 125-с. 126/; приложила е и доказателства в подкрепа на твърденията си /с. 128-с. 131 - реш. № 16132/18.01.20 по г. д. № 45803/18 на СРС, 145 с./. Те са останали неразгледани. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на обжалваното решение – което е допустимо, но неправилно, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. Същевременно в касационната жалба и изложението е направено оплакване, че поемането на задължение за солидарна отговорност от ЕТ "Т. -Р. Ц." с подписването на изисканата от "ЧЕЗ Електро България" АД декларация е нищожно предвид императивната разпоредба на чл. 21, т. 4 ЗЗК, според която е забранено поведение на предприятия с монополно или господстващо положение /каквото е ищцовото/, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, при което се "поставя сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение". С оглед разясненията, дадени с ТР 1/20 от 27.04.22, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства; констатацията за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение; за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. С оглед на изложеното делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от ответника доводи и възражения и доказателства във връзка с горепосоченото влязло в сила решение за отхвърляне на предявения от ищеца срещу касатора иск за предходен период и твърденията, че със същото по обвързващ начин и със сила на присъдено нещо е разрешен въпроса за действителността на сделката "встъпване в дълг", както и процесуални действия, следващи от изясненото съобразно ТР 1/20, ОСГТК, задължение на съда да следи служебно за нищожност, изразяващи се в разглеждане на въпроса относно евентуалната нищожност на поемането на задължение за солидарна отговорност от ЕТ "Т. -Р. Ц." с подписването на изисканата от "ЧЕЗ Електро България" АД декларация предвид императивната разпоредба на чл. 21, т. 4 ЗЗК - което трябва да се извърши след предварително информиране на страните преди устните състезания, че съдът ще разгледа този въпрос, и предоставянето им на възможност да изразят становище по него и евентуално да посочат доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,