Решение № 286 от 30.5.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002103341/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. П. С., против Решение №1454 от 13.12.2023г. по в. гр. д. №1225/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение №260248 от 06.02.2023г., постановено по гр.д.№ 9912/2019 год. по описа на Софийския градски съд, I-8 състав, с което са били отхвърлени предявените от Антон Стефанов Илиев, починал в хода на процеса и заместен на основание чл.120 от ГПК /отм./ от М. Н. М., срещу И. В. В. и С. В. В. иск с правно основание чл.29 във връзка с чл.44 от ЗЗД за унищожаване поради измама на упълномощителната сделка от 13.05.2005г., с която третото лице Даниел Недялков Денев е било упълномощено да извърши разпореждане с недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищната сграда в гр.София, ул. „Кирил и Методий“ № 72, на 2-ри етаж, с площ от 136 кв.м., и иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2005г. който е обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Румен Димитров, с който Антон Стефанов Илиев, действащ чрез пълномощника си Даниел Недялков Денев, е продал на И. В. В. по време на брака му със С. В. В., посочения апартамент за сумата от 60 000 лв., поради сключване на този договор от лице, което не е било надлежно упълномощено. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по приложението на закона. Ответната страна по касационната жалба И. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. С. Г., в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Ответната страна по касационната жалба С. В. В., ЕГН **********, в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Н. Г., изразява становище за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. С определение №970 от 28.02.2025г. по настоящото гр. д. №3341/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос: може ли при новото разглеждане на дело, провеждано след отмяна или обезсилване на постановено решение поради неучастие на необходим другар, съдът да ползва и основе решението си на доказателства, събрани при първоначалното разглеждане на делото? Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на разрешението, дадено от въззивния съд на така формулирания въпрос, с Решение №50067 от 01.06.2023г. на ВКС по гр.д.№3469/2022г., първо г.о. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на М. Н. М., в качеството му на наследник по закон и правоприемник на Антон Стефанов Илиев, против Решение №260248 от 06.02.2023г., постановено по гр.д.№ 9912/2019 год. по описа на Софийския градски съд, I-8 състав, с което са били отхвърлени предявените от Антон Стефанов Илиев, починал в хода на процеса и заместен на основание чл.120 от ГПК /отм./ от М. Н. М., срещу И. В. В. и С. В. В. иск с правно основание чл.29 във връзка с чл.44 от ЗЗД за унищожаване поради измама на упълномощителната сделка от 13.05.2005г., с която третото лице Даниел Недялков Денев е било упълномощено да извърши разпореждане с недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищната сграда в гр.София, ул. „Кирил и Методий“ № 72, на 2-ри етаж, с площ от 136 кв.м., и иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2005г. който е обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Румен Димитров, с който Антон Стефанов Илиев, действащ чрез пълномощника си Даниел Недялков Денев, е продал на И. В. В. по време на брака му със С. В. В., посочения апартамент за сумата от 60 000 лв., поради сключване на този договор от лице, което не е било надлежно упълномощено. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията и по реда на чл.308 от ГПК след като с Решение №44 от 22.07.2019г. на ВКС по гр.д.№ 4294/2018г., трето г.о., по молба на С. В. В. са били отменени на основание чл.304 от ГПК Решение №100 от 08.05.2018г. на ВКС по гр.д.№1737/2017г., четвърто г.о., Решение № 170 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 24/2016 г. на Софийски апелативен съд и Решение № 2818 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 2152/2007 г. на Софийски градски съд в частта за произнасянето по предявените от Антон Стефанов Илиев, починал в хода на процеса и заместен на основание чл.120 от ГПК /отм./ от М. Н. М., срещу И. В. В. искове по чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и делото е върнато на Софийския градски съд за ново разглеждане и произнасяне по исковете по чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД от друг състав с участието и на съпругата на ответника И. В. В.- С. В. В.. При постановяване на решението си въззивният съд е приел, че при новото разглеждане на делото не могат да бъдат ползвани събраните при първоначалното разглеждане на делото свидетелски показания и заключения на вещи лица. Въз основа на писмените доказателства по делото, както и на показанията на повторно разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Надка Трендафилова и Даниел Денев, съдът е приел от фактическа страна, че с нотариално заверено пълномощно с peг.№ 12077 от 13.05.2005г. по описа на нотариус Борис Янков първоначалният ищец Антон Стефанов Илиев е упълномощил Даниел Недялков Денев да извършва разпоредителни действия - продажба, замяна, ипотека, отдаване под наем и други, включително правото да договаря сам със себе си, със собствения му недвижим имот- апартамент, находящ се на втория етаж в жилищната сграда в гр.София, ул. „Кирил и Методий“ № 72, с площ от 136 кв.м. На 07.07.2005г. между Антон Стефанов Илиев, в качеството на продавач, и ответника И. В. В., в качеството на купувач, е бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, с който е било постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент срещу продажна цена в размер на 50000 евро, като е посочено, че същата е заплатена изцяло в брой в момента на подписване на договора, който служи като разписка за получената сума. На 12.07.2005г. е бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005г. по описа на нотариус Румен Димитров, с който Антон Стефанов Илиев, действащ чрез пълномощника си Даниел Недялков Денев, е продал на И. В. В., който към посочената дата е бил в брак със С. В. В., процесния недвижим имот, за сумата от 60000 лв., която продавачът, чрез пълномощника си, е получил изцяло в брой от купувача, преди подписването на договора. С приемо- предавателен протокол от 10.10.2005г. продавачът Антон Стефанов Илиев е предал на купувача И. В. В. владението върху апартамента. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че умишлено е бил въведен в заблуждение от трето лице при подписване на пълномощното от 13.05.2005г., с което е упълномощил Даниел Недялков Денев да извърши разпореждане с апартамента му. Посочил е, че от показанията на разпитаните по делото свидетелите е налице сериозна индикация, че процесната упълномощителна сделка е била осъществена при странни, нетипични обстоятелства, а установените в хода на делото факти създават предположение за наличието на някакъв порок във волята на Антон Стефанов Илиев поради субективните му характерови особености и социалното му поведение, което е било проявено непосредствено преди и след сключването на правната сделка и за което свидетелстват разпитаните двама свидетели. Според съда обаче посочените обстоятелства не водят до извод за основателност на твърдението му, че извършвайки упълномощителната сделка е действал именно въз основа на измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД- умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти, а именно - формирана невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката следва да направи волеизявление за сключването й. Всички други фактически състояния, като степен на развитост на субекта, интелектуалните му способности, възприятията му за заобикалящата го действителност и т.н. са ирелевантни, тъй като това е състояние на вътрешния свят и е изключително субективно. Изложил е съображения, че от доказателствата по делото по никакъв начин не се установява нито характера на нереалната представа, за която се твърди да е била формирана в съзнанието на Антон Илиев /т.нар. измама/, нито лицето, което е формирало такава нереална представа. По делото липсват доказателства за извършване на конкретни действия от страна на трети лица, които да са въвели първоначалния ищец в заблуждение да сключи упълномощителната сделка, нито такива за знание от страна на ответниците за наличието на заблуда или създадена невярна представа у упълномощителя. За да обоснове извода си за липса на такава погрешно формирана воля, въз основа на която да е извършена едностранната сделка, съдът е съобразил сключения лично от Антон Илиев предварителен договор за продажба на имота от 07.07.2005г., както и изготвения след сключената прехвърлителна сделка приемо- предавателен протокол от 10.10.2005г., от който се установява, че продавачът Антон Стефанов Илиев е предал лично на купувача И. В. В. владението върху процесния имот. По посочените съображения съдът е приел, че Антон Илиев не е бил въведен в заблуждение при извършване на упълномощителната сделка, поради което предявеният от него иск с правно основание чл.29 във връзка с чл.44 от ЗЗД е неоснователен. За неоснователен е приет и предявеният евентуален иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, тъй като след като упълномощителната сделка е действителна, то сключеният въз основа на нея договор за покупко-продажба, при който Даниел Денев е действал като пълномощник на Антон Илиев, не страда от твърдения порок- липса на представителна власт. Упълномощеното лице е действало в кръга на предоставената му представителна власт от упълномощителя, а евентуалните доводи на ищеца, че не е заплатена уговорената продажна цена за имота, нямат отношение към действителността на сделката. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно представения по делото предварителен договор за покупко-продажба от 07.07.2005г. цената е била заплатена и същият служи като разписка за получената сума. По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, настоящият състав на съда споделя приетото в Решение №50067 от 01.06.2023г. на ВКС по гр.д.№3469/2022г., първо г.о., което обобщено се изразява в следното: Трайната практика на ВС и ВКС, че съдът не може да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство, има предвид забраната за гражданския съд при постановяване на решението си да се позовава на доказателства, събрани в досъдебно производство, наказателно производство или гражданско дело с друг предмет. Тази практика не се отнася до хипотезата, при която доказателствата са събрани по същото дело преди отмяната или обезсилването на постановеното решение поради неучастието на необходим другар. При новото разглеждане на делото с цел осигуряване възможност за защита на новоконституирания необходим другар трябва да се повторят извършените до момента процесуални действия, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.17 на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, отнасящи се до задълженията на въззивния съд съгласно правната уредба по отменения ГПК в случаите, когато в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, които указания следва да намерят съответно приложение и при действието на новия ГПК в хипотези, при които делото е било върнато за ново разглеждане поради неконституиране на необходим другар, чието участие в производството е задължително. В случай, че това не бъде сторено и страните не са имали възражения, то съдът следва да основе решението си на всички доказателства по делото, включително и на събраните преди отмяната или обезсилването на първоначалното решение, тъй като съгласно чл.216, ал.2 от ГПК извършените от единия другар действия имат значение и за неявилите се или неизвършили тези действия другари. В допълнение към приетото в посоченото решение на ВКС настоящият състав на съда приема и следното: при новото разглеждане на делото, провеждано поради отмяна или обезсилване на постановено решение поради неучастие на необходим другар, съдът може да ползва при постановяване на решението си събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства, чието повторно събиране е невъзможно или за което съществува трудно преодолима пречка, както и тези, за ползването на които новоконституираният другар не се е противопоставил или не е правил искане за повторното им събиране с негово участие. По касационната жалба: Доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са основателни. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъждал само част от доказателствата- писмените доказателства и събраните при повторното разглеждане на делото свидетелски показания. С оглед приетото по- горе по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, съдът неправилно не е взел предвид събраните при първото разглеждане на делото показания на св. Петър Трендафилов, който е починал и чийто повторен разпит е невъзможен, както и заключението на изготвената след проведен личен преглед на първоначалния ищец Антон Стефанов Илиев съдебно- психиатрична експертиза, повторното извършване на която също е невъзможно предвид смъртта на посочения ищец. По отношение на посочената експертиза следва да се отчете и че новоконституираната страна С. В. В., чрез пълномощника си по делото, неколкократно и изрично в писмени становища е изразила съгласието си да бъде включена в доказателствената съвкупност по делото /отговор- л.20-23, писмен отговор- л. 26-29, молба-л.52 от гр.д.№9912/2019г. на СГС/. Неправилно не са били ценени и обсъждани и показанията на настоящия ищец М. Н. М., дадени в качеството му на свидетел преди конституирането му като страна по делото. Към момента на разпита му като свидетел не са съществували пречки той да свидетелства /в този смисъл- Решение №184 15.07.2013г. на ВКС по гр. д. № 633/2012г., четвърто гражданско отделение/, поради което дадените от него показания са годно доказателствено средство и могат да бъдат ползвани при постановяване на решението. Неправилно съдът е приел, че при преценката му за това дали първоначалният ищец Антон Стефанов Илиев е бил въведен в заблуждение са без значение степента му на развитост, интелектуалните му способности и възприятията му за заобикалящата го действителност. Съгласно формираната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.29 от ЗЗД / Решение № 209 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 1930/2014 г., Решение №100 от 08.05.2018г. по гр.д. №1737/2017г., четвърто г.о./ за фактическия състав на измамата имат значение (относими са) доказателствата за личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Възможността да се създадат неверни представи у едно лице е в зависимост от интелектуалните, психическите и емоционални характеристики на личността му. Специфичните психически и емоционални характеристики на лицето често способстват и улесняват изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката, поради което при преценката налице ли е фактическия състав на чл. 29 ЗЗД следва да бъдат съобразени всички доказателства относно личността на страната. Според настоящия състав на съда изводът на съда, че при подписване на пълномощното от 13.05.2005г. за разпореждане с недвижимия му имот, първоначалният ищец Антон Стефанов Илиев не е бил въведен в заблуждение за предмета и последиците на сделката, е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Действително, както е посочил и въззивният съд, по делото липсват преки доказателства за извършените конкретни действия по въвеждането му в заблуждение да сключи упълномощителната сделка. Установените от доказателствената съвкупност обаче косвени данни и обективни факти за начина на живот, здравословното състояние и личностовите особености на ищеца, както и за поведението му преди и след сключване на сделката, са достатъчни, за да се направи подобен извод. По делото е безспорно установено от показанията на свидетелите Петър и Надка Трендафилови и М. М., че към момента на подписване на пълномощното Антон Илиев е бил на 64 години, след смъртта на майка си е живеел в процесния апартамент при лоши битови условия и без доходи, като свидетелите Трендафилови са го подпомагали, давайки му безвъзмездно храна. Интересувал се е само от две теми- музиканта Том Джоунс, когото е имитирал, изпълнявайки песните му, и възможността да си върне собствеността на намиращ се на партерния етаж на сградата, в която е живеел, магазин. Видно от приложените по делото медицински документи, в същия период ищецът е бил с влошено здравословно състояние и е приеман за лечение в болнични заведения, като от заключението на изготвената при първото разглеждане на делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че е страдал от редица сериозни заболявания: артериална хипертония и свързаната с нея генерализирана атеросклероза, мозъчно- съдова болест след понесен исхемичен инсулт в областта на лявата средна мозъчна артерия, исхемична болест на сърцето и исхемична кардиопатия с хронична застойна сърдечна недостатъчност- заболявания, водещи до 74 % загубена работоспособност, създаващи органично увреден терен за протичане на психиатричните процеси. Съгласно същото заключение ищецът действително не е страдал от психично заболяване, но интелектуалните му възможности са били в ниския диапазон; личностовата му структура е била дисхармонична с водещи прояви на емотивност, психична незрялост, жажда за признание и подчертани възможности на въображението, а специфичните му психични недостатъци и пристрастия към определен музикант са могли да бъдат използвани за манипулирането му, включително и срещу личните му интереси. Посочените установени по делото обстоятелства са от значение при преценката за евентуалното опорочаване на волята на ищеца, но не са били взети предвид от съда при постановяване на решението му. Не са били преценени от съда и установените по делото от свидетелските показания факти за настъпилите необичайни промени в начина на живот на ищеца през 2005г. в периода преди и след сключване на оспорената сделка. В този период ищецът е установил контакт и в жилището му се е появило лице- наемател, което предизвикало учудване у св.Трендафилова, тъй като последният изглеждал „интелигентен човек с добър външен вид“, а състоянието на апартамента било неподдържано; ищецът твърдял, че посоченият наемател ще го запознае лично с Том Джоунс; през лятото на 2005г. ищецът внезапно изчезнал от жилището си и в същото непознати лица започнали ремонт, като след като свидетелите Трендафилови, обезпокоени, уведомили за това племенника на ищеца и органите на МВР, непознати млади мъже го довели отново на адреса, като той бил в необичайно приповдигнато настроение, което свидетелката Трендафилова възприела, че се дължи на действието на упойващо вещество или алкохол; при появата си ищецът твърдял, че е предоставил апартамента си, за да се извършва ремонт от посолството на Великобритания с оглед настаняването в него на Том Джоунс, с когото щял да се запознае и да му гостува в България. Не е отчетено и установеното от показанията на свидетелите Трендафилови и М., че въпреки представените по делото подписани лично от него пълномощно и предварителен договор ищецът не е знаел за продажбата на апартамента му, нито че е издал пълномощно за това, а когато са го уведомили за това и са му показали нотариалния акт е бил много учуден и не е можел да повярва, че това се е случило. Не е взето предвид и установеното от свидетелските показания обстоятелство, че ищецът е твърдял, че скоро ще си върне собствеността на магазина /въпрос, към който е проявявал особен интерес/, което обстоятелство не е съпоставено с установения по делото факт, че през октомври 2004г. той е подписал пълномощно, с което е упълномощил св. Даниел Денев /същото лице, което е било негов пълномощник при нотариалното изповядване на сделката по продажбата на апартамента/ да го представлява пред съответните институции и лица във връзка с възстановяване на собствеността на магазина. Не са направени съответните изводи и от нелогичните и противоречиви показания на разпитания по делото свидетел Даниел Денев, който е представлявал ищеца пред нотариуса при продажбата на апартамента му- в същите няма обяснение защо е бил избран за пълномощник и се твърди липса на ясен спомен къде и при какви обстоятелства е било подписано и му е било предадено пълномощното, докато в същото време се разказват с конкретика и подробности редица други обстоятелства от същия период. Твърденията на посочения свидетел, че при предаването на пълномощното купувачът на апартамента броил и предал парична сума на ищеца, която свидетелят възприел като цената на жилището, противоречат на установеното от показанията на останалите свидетели, че до края на живота си ищецът е живял при лоши условия в таванска стая и не е разполагал със средства за съществуването си, както и на установеното от писмените доказателства /л.17 от гр.д.№983/2006г. по описа на СРС/, че въпреки силно влошеното си здравословно състояние към 31.10.2005г. е бил с прекъснати здравноосигурителни права и е дължал здравноосигурителни вноски в размер на 710, 52 лв. и лихви върху тях в размер на 230, 36 лв. Неправилно съдът не е преценил при формиране на изводите си и дадените при първоначалното разглеждане на делото изявления на ответника И. В. В. по реда на чл. 114 ГПК (отм.), в които същият твърди, че по повод покупко- продажбата на апартамента е комуникирал лично с ищеца, поради което следва да се приеме, че е бил запознат както със здравословното и емоционалното му състояние, така и с личностните му особености. По така изложените съображения настоящият състав на съда намира, че обжалваното въззивно решение, с което са били отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД за унищожаване на пълномощното и за прогласяване на недействителността на сделката, е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 от ГПК. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то на основание чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора. Преценени в своята съвкупност събраните по делото доказателства и установените посредством тях обстоятелства- тежкото здравословно състояние на ищеца, специфичните му личностни и емоционални характеристики и интелектуални възможности, улесняващи в значителна степен създаването на неверни представи у него; странните събития, настъпили с него в периода около продажбата на апартамента му, сочат на това, че при подписване на пълномощното от 13.05.2005г. за разпореждане с недвижимия му имот ищецът е бил въведен в заблуждение за предмета и последиците на сделката, като от доказателствата по делото се налага изводът, че при въвеждането и поддържането на заблуждението са участвали лицата Даниел Денев- пълномощник и Йордан Златев- наемател, като това негово състояние не е могло да не бъде известно на купувача И. В. В.. Доколкото ищецът е имал силно желание да придобие собствеността върху магазина, намиращ се в сградата, в която е живеел, за което преди това е бил упълномощил св. Денев, то това обстоятелство, съчетано с емоционалната му нестабилност и ниските му интелектуални възможности, са могли да бъдат използвани, за да бъде убеден да подпише предоставените му документи- пълномощно, предварителен договор и приемо- предавателен протокол, свързани с продажбата на апартамента. По делото безспорно се установява от показанията на свидетелите Трендафилови- съседи на ищеца, с които той е поддържал приятелски отношения, и М.- негов племенник, че ищецът не е споделял с тях за намерението си да продава апартамента си, което е логично да се допусне, че би сторил, ако действително го е желаел, както и не ги е уведомявал да е подписвал пълномощно и предварителен договор за продажбата му и да е получавал продажната цена, нито от поведението му е личало да е разполагал с получена от продажбата парична сума. Даденото от него обяснение за отсъствието му от апартамента /за да бъде извършен ремонт, тъй като в него ще бъде настанен при посещението му любимият му музикален изпълнител Том Джоунс/ е в съответствие с личните му пристрастия, а твърденията му, че скоро ще си върне собствеността на магазина, са указание за това, че у него е била създадена и поддържана такава заблуда. Отделно от това св. Трендафилова установява, че при появата му в този период ищецът се е намирал и в състояние на зависимост- воден от други лица и в особено състояние, дължащо се на употреба на алкохол или упойващи вещества. Предвид горното искът по чл.29 от ЗЗД за унищожаване на пълномощното от 13.05.2005г., с което ищецът е предоставил на лицето Даниел Недялков Денев права да се разпорежда с апартамента му е основателен и следва да бъде уважен, тъй като ищецът е бил подведен да го подпише чрез умишлено въвеждане в заблуждение относно предмета и правните последици на сделката. Предвид уважаването на посочения иск следва да се приеме, че при нотариалното изповядване на договора за покупко- продажба на апартамента на ищеца той не е бил надлежно представляван от пълномощника Даниел Денев, поради което посоченият договор по аргумент от разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД не е породил правни последици за него и следва да бъде обявен за недействителен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция съгласно представения списък в общ размер от 1000 лв. На основание чл.38, ал.2 от ЗА ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. П. С., оказала безплатна правна помощ на ищеца М. Н. М. в касационното производство, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,