Решение № 9159 от 19.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Стойков с адрес в гр. Пловдив чрез процесуален представител адвокат И. Стойков против решение 238 от 11.02.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1716/2021г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение 2153-15-197 от 14.06.2021г. на Директор ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане РО-5-15-00912581/21.04.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата в размер на 4494.61 лева, от които главница 3619.62 лева и лихва 874.99 лева по Ревизионен акт за начет РМ-5-15-00872332/1.02.2021г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответниците, М. Йорданова, И. Добрев, Б. Бекман- Добрев и А. Добрева-Таунсенд не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: По делото е установено, че с ЕР на ТЕЛК 1279 от 077 от 11.05.2018г. първи състав към УМБАЛ Пловдив АД на Т. Таков е определена ТНР 56%. Това решение е отменено с ЕР на НЕЛК 0166 от 019 от 4.02.2019г. на Специализиран състав по нервни и очни болести и върнато за на ТЕЛК за ново освидетелстване. В мотивите са дадени указания при новото произнасяне. С ЕР на ТЕЛК 3017 от 103 от 4.06.2019г. пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД е определена 30% ТНР. С разпореждане от 15.06.2018г. е определена на основание чл. 98, ал. 7 КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Таков за 56% ТНР, считано от 2.02.2017г. със срок на инвалидността 1.05.2020г. С разпореждане от 13.05.2019г. е спряна личната пенсия на основание чл. 95 КСО, считано от 30.04.2019г. С разпореждане от 28.06.2019г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т. Таков е прекратена, считано от 2.02.2017г. С ревизионен акт за начет РМ-5-15-00872332/1.02.2021г. са установени разходи като неправилно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване в размери 3619.62 лева главница и 874.99 лева лихви, предмет на солидарна отговорност в производство по чл. 110 КСО реализиран срещу М. Тодорова, Х. Стойков и Л. Добрев в качеството им на членове на ТЕЛК постановил ЕР 1279 от 077 от 11.05.2018г. Сумата по ревизионния акт за начет представлява изплатените суми по реда на чл. 98, ал. 7 и 8 КСО. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив е отхвърлена жалбата на Х. Стойков срещу разпореждане от 21.04.2021г. на ръководителя на контрола на разходите за ДОО в ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от членовете на ТЕЛК. Съдът е разгледал по същество жалбата на Стойков против решението на директора на ТП на НОИ Пловдив, която приел за неоснователна. Установявайки от доказателствата по делото извършения разход от ДОО е приел, че същият следва да бъде възстановен солидарно от членовете на ТЕЛС на основание чл. 110 от КСО, тъй като при издаване на отменено решение на ТЕЛК са били нарушение нормативни разпоредби в хипотезата на чл. 110 КСО. При констатациите в хода на съдебното производство съдът е извел идентични изводи с мотивите на административния орган, поради което отхвърлил жалбата. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 110 КСО предвижда, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионен акт за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Видно от ревизионния акт той съобразява намаления от 56% на 30% ТНР с неправилна извършена оценка от ТЕЛК на [заличен текст] на освидетелстваното лице и в резултат на промените по отношение на изчисляване на крайния % ТНР, т. III от Приложение 2 от НМЕ/2017, ДВ бр. 64/3.08.2018г. и с цитиране на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ. Видно от решението на НЕЛК 0166 от 019 от 4.02.2019г. се дават указания към ТЕЛК при последващото освидетелстване. Не се сочат нарушения на нормативни разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК поради което следва да се приеме, че решението на НЕЛК не констатира такива нарушения, а отмяната на решението на ТЕЛК е свързано с медицинската експертиза в кръга на професионалните знания на членовете на ТЕЛК. При тези данни не следва извода, направен в ревизионния акт за нарушения на нормативни разпоредби. Такива не са и посочени в конкретика, а изписването на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ не попълва липсата на мотиви за издаване на ревизионния акт. Отмяната на решение на ТЕЛК от НЕЛК не означава автоматично, че е налице основанието по чл. 110 КСО за възстановяване на суми от членовете на ТЕЛК и НЕЛК. Хипотезата на нормата на чл. 110 ал. 1 КСО изисква конкретно установяване на нормативна разпоредба, нарушаването на която при постановяване на решение на ТЕЛК/НЕЛК да е в причинна връзка с настъпила щета за ДОО. В настоящия случай такава връзка липсва, поради което неправилно административния орган и съдът в обжалваното решение приемат, че е възникнало основанието за солидарната отговорност на членовете на ТЕЛК за възстановяване на щети за ДОО. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което решение 2153-15-197 от 14.06.2021г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане РО-5-15-00912581/21.04.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив за събиране на суми в размер на 4494.61 лева, от които 3619.62 главница и 874.99 лихви като незаконосъобразни бъдат отменени. При този изход на делото се дължат разноски за двете инстанции в полза на касатора в размер на 46 лева за държавни такси. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение