Решение № 4133 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2008 г.

Решение № 4133 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2008 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Тянка Калинова Лесингерова и Марийка Николова Лесингерова, двете от гр. Бургас, срещу решение № 126/21.07.2008 г., по адм. д. № 58/2008 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорения мълчалив отказ на кмета на община гр. Димитровград да издаде заповед по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ. Ответниците не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Тянка Калинова Лесингерова и Марийка Николова Лесингерова срещу мълчаливия отказ на кмета на община гр. Димитровград, да издаде заповед по реда на чл. 192 ЗУТ за учредяване на право на преминаване през поземлен имот ХVII-58, кв. 16 по плана на гр. Димитровград. За да постанови решението си съдът приел, че за случая е неприложима разпоредбата на чл. 192 ЗУТ, а страните следва да решат възникналия спор по друг ред, поради което приел, че мълчаливият отказ е законосъобразен. Решението е правилно. Няма спор по делото, че жалбоподателите са собственици на сграда, построена върху поземлен имот, собственост на други лица. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че чл. 192 ЗУТ е приложим за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот, за да се стигне до своя поземлен имот и не урежда случаите, когато се касае на смесена собственост - притежател на сграда не е собственик на имота, върху който тя е построена. Правилно е прието, че за уреждане на спора е приложим друг ред, а не административният по чл. 192 ЗУТ. В конкретния случай § 5, т. 2 ДР на ЗУТ е посочил по смисъла на ЗУТ какво се разбира под думите "поземлен имот" и това е част от територията, определена с граници съобразно правото на собственост, поради което неприложим е ЗКИР , а чл. 192 ЗУТ се прилага за "поземлени имоти" по смисъла на ЗУТ. Касационните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения не е развито с фактически оплаквания, а такива не се установяват от служебната проверка на делото. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК