Решение № 4630 от 2.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 4756/12.07.2022 г. по административно дело 3614/2022 г. на Административен съд - София -град (АССГ), с което е прогласена нищожността на уведомително писмо 02 - 220 -2600/901#16 от 27.01.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Касаторът поддържа в касционната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски за двете инстанции, при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Зоулиамис Сиидс" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 22.12.2021 г. решение 3457/01.06.2021 г. по адм. дело 12062/2019 г. на Административен съд - София - град, оставено в сила с решение 13170/22.12.2021 г. по адм.дело 7845/2021 г. на ВАС е отменено предходното уведомително писмо по същото заявление за подпомагане на дружеството и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания. АССГ е отменил предходното уведомително писмо, както поради немотивираност, така и предвид обстоятелството, че "периодът на преход към биологично производство, който обективно е по - дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл.36, поради което не представлява и основание за отказ на подпомагане стопанин по направление "Биологично земеделие"". Съдът е установил, че отново се отказва със същите мотиви за отказ за същата кампания и е изложил мотиви, че административният орган не се е съобразил със задължителните указания на съда във влязлото в сила решение, поради което и на основание чл.177, ал.2 АПК уведомителното писмо е нищожно. Решението е правилно. Безспорно в отмененото и оспореното писмо фигурират идентични мотиви относно причините за отказ, свързани с изтеклия минимален период на преход към биологично производство, независимо от дадените подробни указания за липса на основание за отказ поради изтекъл минимален период на преход към биологично производство. Налице е идентитет между разпоредителните части на двете писма - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон, както първото, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АССГ. Всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл.177, ал.1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от АССГ, като идентично, предвид еднаквата мотивна и разпоредителна част по една и съща мярка за една и съща кампания на същия заявител. Оспореното в настоящето производство писмо е и в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон по чл.173, ал.2 АПК, които правилно е посочил АССГ, че следва да бъдат съобразени при новото произнасяне от административния орган. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за производството пред ВАС в размер на 3 107,99 лева , което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение