Решение № 14398 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2012 г.

Решение № 14398 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Хера 2002" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Света Троица", бл. 339, вх. В, ет. 4, ап. 76, представено от управителя Ивайло Найденов срещу решение № 5748/15.12.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8636/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № К0101010551/16.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 1257/25.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. юли 2010 г. в размер 178 409.40 лева по издадени от "Роял спорт" ЕООД фактури. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касатора неверни са изводите на съда за липса на реалност на осъществените доставки от прекия доставчик на касатора в данъчен период м. юли 2010 г. и правомерност на отказа на приходната администрация да признае правото да данъчен кредит. Отричането на съответствието на изводите на първата инстанция с логическите и опитните правила сочи и на необоснованост като основание за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяната и на РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - директора на Дирекция "ОУИ" - София е на позиция за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила, а оспореният пред него РА е издаден от компетентен орган по приходите в дължимата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК форма. При проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК е формирал решаващ извод за правилно отричане от приходната администрация на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период м. юли 2010 г., по фактури № / 02.07.2010 г.; № 20001818/06.07.2010 г.; № / 09.07.2010 г.; № / 12.07.2010 г.; № / 16.07.2010 г.; № / 21.07.2010 г.; № / 23.07.2010 г. и № / 28.07.2010 г., издадени от "Роял спорт" ЕООД. Фактическите установявания на съда са за сключен между доставчика и получателя по фактурите на договор за продажба от 01.07.2010 г. При предмет на договора родово определени вещи - дрехи и аксесоари следвало да се извърши индивидуализиране по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, за да настъпи прехвърлителното действие, което пък да се квалифицира като данъчно събитие. АССГ е дискредитирал изготвените приемо-предавателни протоколи между страните заради липсата на достоверна дата и поради констатацията, че в протокола от 02.07.2010 г. е отразено предаване и на стоки по фактури издадени след тази дата. Все в тази посока са и констатациите на съда за значението на издаването на касови бележки по фактурите в гр. Пловдив и отсъствието на информационна следа за освобождаването им от склад, транспортиране и заприходяване в складово помещение в гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 247, където да се съхраняват безвъзмездно по договора от 02.07.2010 г. между "Хера 2002" ЕООД и "Роял спорт" ЕООД. Решението е правилно. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост поради несъгласието на касатора с фактическите изводи на първостепенния съд. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Предаването/получаването на стоките е особено значимо при престации с предмет родово определени вещи, тъй като е една от формите по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за тяхното определяне и условие за настъпване на транслативния ефект. Прехвърлянето на собствеността пък законът определя като данъчно събитие /чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС/. Последиците на доказателствената тежест обвързват съда да приеме за неустановени фактите, за които носещата обвързаността по доказването страна не е провела доказването. АССГ е обсъдил последователно събраните доказателства и ги е обсъдил съобразявайки логическите и опитните правила. Това предпоставя възможността на касационната инстанция, като инстанция по правото, да формулира правните си изводи въз основа на надлежно установените факти. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора, че убеждаващото въздействие на пълното доказване се постига с издаването на фактурата и факта на плащането. Плащането е само индиция за възможното прехвърляне на собствеността върху вещите по облагаемите доставки поради наличието на генетична и функционална връзка на задълженията по договора за продажба като двустранен договор. Не се основава на действащата правна уредба /вж. чл. 25 от ЗДДС/ доводът на касатора за плащането като данъчно събитие. Не случайно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС прави разграничение за издаване на данъчната фактура при настъпване на данъчното събитие и тази издавана при извършено авансово плащане. Този довод е и неотносим, тъй като дори и да е данъчно събитие, не за плащането е спорът между ДЗЛ и приходната администрация. Противно на убеждението на касатора, нито от мотивите на МС към проекта за действащия ЗДДС, нито от съюзното право и практиката на СЕС по прилагането му следва за разбиране за представянето на данъчния документ като достатъчно условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. В актуалната практика на Съда по решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 е разяснено, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е интерпретирано съюзното право в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. Решението на АССГ не е мотивирано единствено с теза за липса на доказателства за произход на стоката /вж. третото обособено оплакване в касационната жалба/. Съдът е обсъдил значението на произхода в контекста на преценката за реалност на доставката и то наред с всички други обстоятелства от значение за тази преценка - липсата на информационни следи за освобождаването на стоката от склада на доставчика, нейното превозване и последващо заприходяване, както и за последващата реализация на стоката. Аксиоматично и основано на логиката е разбирането, че при доказване с косвени доказателства формираният фактически извод следва да е единствено възможен. Затова по правило с косвени доказателства се провежда насрещно доказване. При възприетото по-горе за доказателствената тежест, насрещното доказване на приходната администрация е проведено успешно. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АССГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение