Решение № 3805 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2016 г.

Решение № 3805 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. - Босия от град С. против решение № 6449/26.10.2015 г., постановено по адм. дело № 7729/2015 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Полицейски орган при отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратур а дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Н. К. - Босия срещу заповед за задържане на лице рег. № 225зз-2383/31.07.2015 г., издадена от полицейски орган при отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Н. Г. К. - Босия за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, както и при спазване на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на 29.05.2015 г. около 08.05 до 11.00 часа часа пред сградата на Народното събрание Н. К. е хвърлял яйца и домати по сградата и по преминаващите депутати. Представени са сведения от служители в сградата на Народното събрание, които отговарят за поддръжката и почистването й, съгласно които, изхвърлените домати и яйца са изпръскали стените на сградата, изцапали са изтривалките пред входа й, както и е възпрепятствано свободното движение на депутатите. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АССГ, са представени доказателства, че е образувано бързо производство № 2424/2015 г. на 01 РУП С., което е прекратено по съображения, че не е изпълнен фактическия състав на престъпление от по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като Колев изразява гражданската си позиция. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Н. К. са били налице, поради което изводите на АССГ, че към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и съответстват на представените по делото писмени доказателства. Позоваването на българската и европейска практика е неотносимо към настоящия казус. Р. на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, който предвижда че "всеки има право на свобода на изразяването на мнения". Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници". Нормата от Конвенцията обаче допуска ограничения и санкции на това право, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество..... за предотвратяване на безредици или престъпления. По отношение на жалбоподателя в настоящето производство първоинстанционният е изследвал въпроса за пропорционалността на наложената ПАМ и наличието на нарушаване на граждански, политически или други защитими права на жалбоподателя, които да са били нарушени от държавните власти. По отношение на наложената ПАМ спрямо Колев - задържане за срок от 24 часа не е налице такова несъответствие между извършеното нарушаване на обществения ред и санкцията на държавата. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по несъмнен начин е установено, че заповедта е издадена с оглед налични данни за участието на жалбоподателя в извършването на действия, демонстриращи явно неуважение към обществения ред и разпорежданията на полицейските органи, което последните са възприели за хулиганска проява. Поради това ПАМ е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правата на лицето е само с оглед постигане на предвидени в закона цели. Доводите на жалбоподателя, че е извършил една политическа, а не криминална проява, която не може да бъде санкционирана по този начин, не се споделят от касационната инстанция. Приложимата по отношение на него правна норма е тази на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която допуска задържане на лице от органите на МВР, за което има данни, че е извършило престъпление. Тези данни са били налице. Поради това е налице пропорционалност на мярката по смисъла на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, и наложената ПАМ е законосъобразна. Настоящият състав намира, че замърсяването на стените на Народното събрание нарушават художествената стойност на сградата, и в същото време не могат да доведат до твърдяните от жалбоподателя цели - да бъде изразено недоволство от работата на народните представители, които "според жалбоподателя ежедневно нарушават законите и Конституцията". Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила като правилно. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да заплати в полза на СДВР разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение