Решение № 6216 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 979/2019 г.

Решение № 6216 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 979/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Якимов против решение № 499 от 05.12.2018 г., постановено по адм. дело № 712/2018 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отменено, Решение № Р-438/32-252900/31.08.2018 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него Решение № 32-182980/26.06.2018 г. на началника на Митница Свищов за отказ за възстановяване на акциз в размер на 2 105, 23 лв. и е върнато делото като преписка на началника на Митница Свищов за постановяване на ново решение по направеното от дружеството искане вх. № 32-153353/30.05.2018 г. за възстановяване на платен акциз. С решението Агенция "Митници" е осъдена да заплати разноските по делото в размер на 427, 37 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и уважаване на касационната жалба. Касаторът претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Захарни заводи" АД, със седалище гр. Г. О. чрез юрисконсулт Гецов оспорва основателността на касационната жалба, с доводи, изложени с писмен отговор. Моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните норми. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Обжалваният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е издаден във връзка подадено от дружеството искане вх. № 32-153353/30.05.2018 г. за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 2 105, 23 лв. на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ за вложен в производството енергиен продукт природен газ за периода от 09.09.2016 г. / връчването на отказа за издаване на УОАКП/ до 05.09.2017 г. - датата на връчване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/, като искането е мотивирано с отмененото решение на органа за отказ да се издаде УОАКП с влязло в сила съдебно решение, потвърдено с решение № 10361/07.08.2017 г. по адм. д. № 2239/2017 г. на Върховния административен съд. Спорен по делото е въпросът относно момента, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител, както и дали в случая за дружеството е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Правилно съдът е приел, че липсата на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител за жалбоподателя за процесния период е по причина незаконосъобразен отказ за издаването на такова удостоверение, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване в резултат на съдебното решение, поради установената му незаконосъобразност, не е налице основание за събиране на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е в чл. 27 ЗАДС, предвиждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. При липсата на основание за заплащане на акциз, то събраният такъв е недължимо платен, т. е. налице е плащане на задължение, което не е съществувало към момента на плащането или е отпаднало впоследствие. Освобождаването от плащане на акциз по чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5 ЗАДС се прилага само за освободени от акциз крайни потребители, което зависи от наличието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Административният съд правилно е приел, че с последващата отмяна по съдебен ред на отказа за издаване на такова удостоверение с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. С отмяната на отказа за издаване на удостоверение и с по-късното му издаване, се заличава правното основание за заплащане на акциза и той става недължимо платен. Решението е постановено в съответствие и с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за възстановяване на недължимо платен акциз, поради отпаднало основание съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Тезата на касационния жалбоподател, че при отмяна на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, акциз не се възстановява, е в противоречие с цитираната норма. Правилно съдът е разграничил хипотезите на освобождаване от акциз на краен потребител, което действа от момента на връчване на удостоверението съгласно чл. 24 б, ал. 8 ЗАДС (в приложимата за 2017 г. редакция) и възстановяване на акциз, недължимо платен въз основа на незаконосъобразен отказ на митническия орган за издаване на удостоверение по чл. 24 а, ал. 1 ЗАДС. В последния случай възстановяването на акциза е на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС, която норма е приложима във всички хипотези на недължимо платен акциз, включително и на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ на началника на Митница Свищов за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител и е приел за изпълнено изискването по чл. 24 а, ал. 1 ЗАДС по отношение на "Захарни заводи" АД - освобождаването да се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Да се приеме противното във връзка с възстановяването на недължимо платен акциз по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, означава да се позволи административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни откази за издаване на удостоверение по чл. 24 а, ал. 1 ЗАДС, което е в противоречие с принципа за законност. При отмяната на административен акт отпадат с обратна сила разпоредените с него права и задължения. В хипотезата на отменен отказ правните последици отпадат към датата на постановяването му и задължителната сила на съдебното решение следва да бъде зачетена от административния орган. Съответно, оспореният отказ за възстановяване на акциз от страна на съответния орган на митниците правилно е възприет от съда за незаконосъобразен. Отмяната на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП установява изпълнението на изискванията за освобождаване по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС към датата на подаване на искането. За периода от постановяване на отказа до издаването на УОАКП в резултат на съдебното решение и връчването му на заявителя не е налице задължение за заплащане на акциз. Доказано е, че дружеството отговаря на законовите изисквания за освободен от акциз краен потребител за този период, което води до извод за основателност на заявеното искане за възстановяване на недължимо платен акциз за процесния период за използваните стоки в производствения процес на дружеството. Отказът за възстановяване на недължимо платения акциз за периода правилно е отменен от съда и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания от съда. Обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на делото, в полза на ответника се следва присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред настоящата инстанция от процесуален представител юрисконсулт в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,