Решение № 13785 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2013 г.

Решение № 13785 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от общински съвет - Сопот против решение № 509 от 5.03.2013 г. по адм. дело № 3704/2012 г. на Пловдивския административен съд. С него е прогласена нищожността на решение № 77 по протокол № 11 от 24.07.2008 г. на Общинския съвет. Правят се доводи за противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с обоснованост и материална законосъобразност на изводите на административния съд, че управлението на язовири, публична общинска собственост, може да се извърши само чрез отдаването им на концесия, а не и под наем. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по протест от прокурор в окръжна прокуратура - Пловдив за обявяване нищожността на решение № 77 по протокол № 11 от 24.07.2008 г. на Общинския съвет в община Сопот. Доводите му са били за допуснати съществени нарушения на материалния закон, изключващи възможността да се отдава под наем язовир, публична общинска собственост, водещи до нищожност на административния акт. От приложените писмени доказателства, съдът е установил, че с оспореното решение, общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА; чл. 14, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗОС е дал съгласие за провеждане на търг за отдаване под наем на два общински имота. Първият е имот № 000109 "Язовир", находящ се в местността "Малкия друм" в землището на град Сопот с площ от 39743 кв. м. Той е актуван с акт за публична общинска собственост № 81 от 4.12.1998 г. и е предназначен за рибно-стопанска дейност. Предвидено е наемният договор да е със срок от пет години. Вторият имот е № 000092 "Изкуствена водна площ", находяща се в местността "Карач Пунар" в землището на с. Анево с площ от 14837 кв. м. Той е актуван с акт за частна общинска собственост № 2 от 14.05.1998 г. с предназначение за рибно-стопанска дейност. За него е предвиден десетгодишен срок за наемния договор. Съдът е конституирал, като страни по делото само окръжната прокуратура, като подател на протеста и общинския съвет, като издател на оспорения административен акт. На базата на представената административна преписка, съдът е приел, че общинският съвет не е материално компетентен при действащата законова уредба, да открива за двата обекта тръжна процедура за отдаването им под наем. Счел е, че това води до нищожност на административния акт и е прогласил нищожността на решението. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Още в обстоятелствената част на протеста, инициирал първоинстанционното административно производство, е посочено, че за язовира в местността "Малкия друм" е сключен наемен договор на 28.11.2008 г. с наемателя Румен Стоянов Стоянов. Този факт безспорно се установява и от приложената в цялост административна преписка. От доказателствата по нея се установява, че за този язовир е проведена тръжна процедура. Със заповед № РД-09-664 от 14.11.2008 г. на кмета на общината, за спечелил търга с явно наддаване е определен Румен Стоянов Стоянов. След влизане в сила на заповедта, с него е сключен наемен договор от 28.11.2008 г. със срок на действие от пет години. В качеството си на наемател, физическото лице черпи права от решението на общинския съвет, което е подложено на съдебен контрол за законосъобразност. То има качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК. Съдът е следвало да го конституира по реда на чл. 154, ал. 1 от АПК служебно, като такава и да обезпечи правото му на участие в съдебното производство, доколкото решението рефлектира върху правната му сфера. Допуснатото нарушение на нормата на чл. 154, ал. 1 от АПК е съществено по характера си, тъй като рефлектира върху крайния акт. Поради това съдебното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,