Решение № 1196 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 срещу решение 6664 от 29.05.2024 г. по адм.д. 8253/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменено решение РД-02-16-1473 /02.08.2023г на ръководител на УО на ОПИК 2014-2020, с което на основание чл. 57, ал.1, т.2, във вр. с чл.62 и чл.63 и 64 ал.1 и ал.3 от ЗУСЕСИФ / в редакцията преди 01.07.2022 г/, чл.32, във вр. с чл.13 ал.4 от Наредба за определяне на условията,реда и механизма за функциониране на ИСУН, на Ай Мобилити ООД,се отказва верификация на разходи по бюджетен раздел 1. Разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите по проекта (фонд ЕФРР, режим на финансиране: de minimis, допустим) в размер на 88549 лв., от които БФП 79694.11лв., отчетени с финалния финансов отчет, подаден на 29.11.2019 г. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) ВG16RFOP002-1.002-0344-С02 от 01.09.2017 г. с бенефициент Ай Мобилити" ООД, както и отказ да се верифицират разходи по бюджетен раздел 1. Разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите по проекта (фонд ЕФРР, режим на финансиране: de minimis, допустим) в размер на 55144.08 лв., от които БФП 49629.66 лв., отчетени с междинен финансов отчет, подаден на 30.10.2018 г. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) ВG16RFOP002-1.002-0344-С02 от 01.09.2017 г. с бенефициент Ай Мобилити" ООД и е върната преписката на административния орган за издаване на нов акт. Излага касационни основания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост. Счита, че съдът изложил мотиви само относно искането за междинно плащане, съдът е следвало да събере доказателства за влизане в сила на акта за финансова корекция 5 %, приложил неприложима редакция на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ задължително условия за допустимост разходите е да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Такъв документ са Условията за кандидатстване по процедура за предоставяне на БФП BG16RFOP002-1.002 Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия" /Условията за кандидатстване/. Съгласно т. 14.2 от Условията за кандидатстване, допустими по процедурата са разходи за възнаграждения на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите по проекта само в размер до 60 % от общо допустимите разходи по проекта. На етап кандидатстване с проектното предложение по въпросната процедура бенефициентът е предвидил тези разходи в бюджета на проекта в съответствие с така заложената законова рамка. След като е подадено искане за окончателно плащане, придружено с финалния технически и финален отчет, УО на ОПИК е установил, че към момента на отчитане на последния етап от проекта, общата стойност на отчетените разходи по него се равняват на 232 659,39 лв., а отчетените разходи за възнаграждения за цялата продължителност на проекта са на стойност 195 972,26 лв., което представлява приблизително 84,23 % от отчетените общо- допустимите разходи, тоест над допустимия размер, съгласно горепосоченото изискване на Условията за кандидатстване.). Въз основа на това УО на ОПИК е констатирал, че по отношение на част от отчетените разходи за възнаграждения е налице недопустимост. В тази връзка административният орган е изчислил на колко се равняват 60 % от отчетените в края на проекта общо допустими разходи по него (при съобразяване с наложената финансова корекция) и въз основа на тях е изчислил какъв е окончателния размера на недопустимите разходи за възнаграждение по проекта. В мотивите на оспорения административен акт са направени нагледни и последователни изчисления, достатъчни за адресата на акта възприеме защо са приети за недопустими процесиите разходи, което прави неправилен извода на първоинстанционния съд в противна насока. В този смисъл неоснователно е прието, че не става ясно как е формирана окончателната сума от 88549лв., от които 79694.11лв безвъзмездна финансова помощ, отчетени с финалния финансов отчет, подаден на 29.11.2019 г. и сумата 55144.08 лв ,от които БФП 49629.66лв ,отчетени с междинен финансов отчет, подаден на 30.10.2018г по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) ВG16RFOP002-1.002-0344-С02 от 01.09.2017 г. с бенефициент Ай Мобилити" ООД. Определената и наложена финансова корекция в размер на 5 на сто от разходите по проекта е използвана единствено за целите на правилното изчисление на точната сума недопустими разходи по проекта, тъй като представлява частично отменена финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по проекта и следва да се извади размерът й от необходимите за целите на оспорения административен акт изчисления. При това неоснователно е прието от съда, че е извършено смесване на двата института - налагане на финансова корекция и верификация на разходите. На етап отчитане на разходи по проекта и тяхната верификация се разглеждат съответствието им със заложените в Условията за кандидатстване критерии. Това важи за всички изложени в т. 14 Категории разходи, допустими за финансиране" от Условията за кандидатстване категории разходи, не е допуснато изрично ограничение на времева рамка за приложението им, в това число и ограничаването им до отделен етап от развитието на процеса по предоставяне на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. С оспорения пред съда административен акт при окончателната проверка към този момент управляващият орган е определил за недопустими за възстановяване разходи изплатени с междинния отчет, а не е намалил към минал момент разходи признати с междинния отчет, в този смисъл неоснователно е прието, че е налице нарушение на чл. 99, т.1 АПК. Несъответства на доказателствата по настоящото дело изводът на съда, че съгласно заключението на вещото лице не е верифицирана сума по междинния отчет в размер на 62 874,21 лв. съдържаща наложена финансова корекция от 45.83%, която е отменена по съдебен ред с решение по адм.дело 11897/2020 г. по опис на ВАС.Това противоречи на последващата констатация, че вещото лице е посочило, че при изчисленията, извършени с процесното Решение РД-02-16- 1473/02.08.2023 г. от сумите на недопустимите разходи по Решение РД-1б-365/14.03.2019 г. и Уведомление изх.26-А-194/14.03.2019 г. на Ръководителя на УО е взета само сумата в размер на 801,00 лв., която е приспадната при определяне на верифицираните разходи с Решение РД-02-16-1473/02.08.2023 г. В новия издаден административен акт не е приспадната сумата на финансовата корекция 45.83%, която е била отменена по съдебен ред, а само сумата 801 лв.. Неправилно съдът е приел, че УО е достигнал до погрешен правен извод за недопустимост на отчетени разходи за възнаграждения в размер на общо 143 693.08 лв, от които 88549лв.-отчетени с финалния отчет и 55144.08 лв отчетени с междинния финансов отчет. Изводът на съда, че отказаните за верификация разходи могат да бъдат квалифицирани като недопустими едва при постановяване на решение за налагане на финансова корекция, което е влязло в законна сила и че до момента на приключването на производството по налагане на финансова корекция недопустимостта на разходите не е безспорна, не е основание за отмяна на оспорения пред съда акт. В случая пред административния съд Управляващият орган е заявил, че решението за финансова корекция 5 % е влязло в сила. Ай Мобилити" ООД не е твърдяло да е обжалвало решението за финансова корекция от 5 % и евентуално да е отменено от съда. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение с което се отхвърля подадената жалба срещу административния акт. На касационният жалбоподател следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение