Решение № 11929 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5133/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна срещу Решение 724/27.02.2024г., постановено по адм. дело 483/2023г. на Административен съд Русе, с което по жалба от "Астра Биоплант" ЕООД е отменено Решение 32-500621/02.08.2023г. на директора на ТД Митница Варна за коригиране на Митническа декларация с MRN 23BG002002091859R2 от 24.03.2023г., като са определени за досъбиране мито в размер на 20 051.45лв. и ДДС в размер на 4 010.29лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е ценил заключението по съдебно-химическата експертиза, което е в противоречие със събраните в преписката писмени доказателства, и оспорва изводите на съда, че пробите от стоките са взети некоректно. Във връзка с естеството на внесената стока касаторът посочва, че тя била изследвана в Централната митническа лаборатория, при което е установено, че тя представлява смес от растителни мазнини и масла или техните фракции с различен ботанически произход. Предвид това твърди, че стоката не се класира в декларирания код 15 18 00 95 по КН, а в подпозиция 15 18 00 99, във връзка с което е издадено обжалваното решение за коригиране на декларацията. Изследваните от Централната митническа лаборатория проби от стоката били взети от сървейорска организация, определена от вносителя, и протоколът за вземането им бил подписан без възражения от дружеството. Ако се приемело, че пробите са компрометирани, това би означавало, че са компрометирани и резултатите от съдебно-химическата експертиза, при която били изследвани същите проби. Навеждат се и твърдения, че стоката съдържала само растителни мазнини и масла и предназначението й било за суровина за производство на биодизел, определението за който посочвал алтернативно, а не кумулативно, че суровините могат да бъдат растителни масла или животински мазнини. По подробно изложени в жалбата твърдения моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което решението на митническия орган да бъде потвърдено, или в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в производството, "Астра Биоплант" ЕООД оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита решението на АС Русе за правилно, по подробно изложени в писмено становище доводи и моли да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение 32-500621/02.08.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото от 2 % на 7,7 % и са установени публични задължения за досъбиране - мито (А00) в размер на 20 051.45лв. и ДДС (В00) в размер на 4 010.29лв., ведно с лихвата за забава върху тях. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Дружеството подало митническа декларация с MRN MRN 23BG002002091859R2/24.03.2023г., с която декларирало за режим "допускане за свободно обращение" стока, описана като "негодни за консумация употребявани готварски масла предназначени за производство на биодизел" 153 790кг, с код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни 2%, държава на износ ОАЕ, деклариран произход ОАЕ, условие на доставка СIF Варна. Към декларацията били приложени фактура от 31.01.2023г., договор за покупко-продажба, опаковъчен лист, коносамент от 06.02.2023г., сертификат за непреференциален произход, застрахователна полица, фактури за др. разходи, сертификати за качество, информационен документ, анализен сертификат, платежно нареждане към бюджета. На 20.03.2023г. от стоката била взета и изпратена за анализ в Централната митническа лаборатория проба за проверка на тарифно класиране. Изготвена е митническа лабораторна експертиза за анализ на стоката с наименование Употребявано кухненско олио. Съгласно заключението на експертизата пробата представлява тъмнокафява, нееднородна, маслообразна маса, състояща се от две фази течна и полутечна с фина утайка и със силен неприятен мирис, характерен за употребявана мазнина. Стоката била охарактеризирана като негодна за консумация смес от растителни мазнини, без наличие на животински мазнини и масла или техните фракции. Митническия орган след допълнително проведено с лабораторията допитване приел, че в продукта не се съдържат моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли. Прието е, че продуктът е предназначен за производство на биодизел. Предвид състава на стоката, дирекция "Митническа дейност и методология" дала становище, че тя попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания, и приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 40 със ставка на митото по отношение на трети страни 7.7 %. Дружеството било уведомено за мотивите, на които ще се основава решението съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, но не е установено да е изразило становище. Въз основа на събраните доказателства било издадено обжалваното решение, с което бил коригиран кодът на стоката по КН на 15180099 и код по ТАРИК 90, и на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС било установено задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 20 051.45лв. вносно мито и 4 010.29лв. ДДС за стока 1 по митническа декларация с MRN 23BG002002091859R2/24.03.2023г., както и лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. В съдебното производство съдът е назначил комплексна съдебно-химична и икономическа експертиза, от която се установява следното: 1. Процесната стока Използвано олио за готвене представлява смес от употребявани масла и мазнини от дейността на кухни на ресторанти; 2. Мазнините са отпадъци, които се генерират в резултат на кулинарна дейност на ресторанти тези отпадъци се получават в резултат на кулинарна обработка на различни хранителни продукти в професионални кухни, смеси от животински и растителни мазнини, останали от процеса на пържене във фритюрници и скари; 3. Стоката е негодна за консумация и се използва само за технически цели производство на биогорива; 4.към датата на регистриране на процесния внос, внесеният продукт е сертифициран по международните правила, като биодизелът произведен от дружеството е произведен от суровини, отговарящи на критериите за устойчивост и гарантира проследимост на продукта, съгласно Декларация за устойчивост на суровини и междинни продукти към 31.01.2023г.; 5. В.л. дава заключение, че при вземането на пробата не били спазени приложимите стандарти, поради което пробата не била представителна; 6. Дава се заключение, че от резултатите от анализите на Централната митническа лаборатория може да се установи присъствие на растителни мазнини в пробата, но не и извод дали в пробата има или няма животински мазнини; пробата за мастно-киселинен състав била анализирана не по действащ стандарт, а по вътрешно-лабораторен метод съгласно отменен БДС; въз основа на йодното число, установено при митническата експертиза, вещото лице е формирало извод, че е характерно за създаване на продукта чрез обработка на животински продукти, а установените мастни киселини са характерни както за растителни, така и за животински продукти. От правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен материално, териториално и по степен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 101, параграф 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013. Във връзка с това е отбелязал, че решението е издадено служебно от митническите органи и компетентността за издаването му съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците е на директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, и той е оправомощен съгласно националното законодателство по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочил е, че решението е издадено в надлежна писмена форма и съдържа мотиви с правните основания и фактическите обстоятелства за издаването му. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с реда и начина на вземане на проба от процесната стока, както и при нейния лабораторен анализ в Дирекция "Централна митническа лаборатория", като тези нарушения са обусловили и неправилното приложение на материалния закон от гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката. По приложението на материалния закон съдът е приел, че спорът между страните засяга тарифното класиране на процесния продукт, което зависи от спецификите на стоката. Цитирал е правилата, от които се ръководи тарифното класиране, и е посочил, че решаващият критерий за тарифното класиране трябва да се търси в обективните характеристики и качества на стоките, определени в текста на позицията по КН и в забележките към разделите и главите. Доказателства за произхода на стоките били представени при декларирането и от тях било установено, че материалът е събран съгласно правилата на ЕС за отпадъците и остатъците от растителни и животински субстанции, както и какво е неговото естество, а именно, смес от масла и мазнини от кухни и ресторанти, които са отпадъци от кулинарна дейност. Внесената и декларирана стока е такава по смисъла на Закона за митниците и отпадък, суровина за биогорива. Същата била "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции" по посочения от жалбоподателя код, за които е определено конвенционално мито от 2 %. В коригирания в обжалваното решение код 1518 00 99 се класирали "други видове мазнини", различни от изброените в позиции от 1518 00 до 1518 00 95. Предвид това, съдът е приел, че за определяне на тарифния код на стоката от съществено значение са нейните обективни характеристики и състав, а не само произходът й, нито процентното съотношение на растителни към животински мазнини. Приел е, че съставът на стоката е изяснен от съдебно-химическата експертиза, чието заключение е приел като обосновано и съответстващо с останалите доказателства по делото. Според това заключение първоначално отработеното масло е било с растителен произход, но след процеса на кулинарна обработка се е превърнало в смес от различни масла и мазнини, включително и животински. Вещото лице е изследвало пробата и по стандарт за установяване на стеролите, при което е установило наличие на холестерол над 7 %, колкото е допустимо за растителни мазнини, което съответства на наличие на животински мазнини. Предвид това, съдът е приел, че от взетата проба не може да се направи категоричен извод, че в стоката липсват животински мазнини, какъвто са направили митническите органи, а обратно, че в стоката има животински мазнини. Ето защо е приел, че административният орган не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, и по-конкретно, че липсват животински мазнини в процесната стока. Органът не доказал, че в състава на декларираната стока има само растителни мазнини. Дори и пробата да се приеме за непредставителна, това според съда не се отразява на изводите на вещото лице за смесения й състав, поради което тя съответства на декларирания код по КН. От своя страна при анализа на Централната митническа лаборатория били изследвани само мастни киселини, които са налични не само в растителните, но и в животинските масла и мазнини, поради това мастно-киселинният състав не изключвал наличието на животински мазнини. Съдът се мотивира и с издадена обвързваща тарифна информация за същия продукт в други държави членки на ЕС, при което е възприет декларираният код. Цитира и измененията в КН за 2022г., извършени с Регламент за изпълнение 2021/1832 на Комисията от 12 октомври 2021 година, според които в кода, деклариран от дружеството, се включват негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции, и приема, че логично в тази позиция вече се включват и смесите само от растителни мазнини масла и техните фракции, и това дава насоки за тълкуването на описанието на продуктите, независимо че изменението не е било в сила към момента на декларирането. С горните мотиви съдът е приел, че обжалваното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, предвид неправилно взетите проби и неправилно извършената митническа лабораторна експертиза, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, и е отменил решението като незаконосъобразно. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е отграничил спорът между страните, концентриращ се върху тарифното класиране по КН на процесния продукт - "отработено масло за технически цели" по код 15180095 или 15180099. В този аспект обосновано решаващият състав е съобразил, че митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се регламентира от Комбинираната номенклатура /КН/, която се основава на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък "ХС"), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950г. Според член 12 от Регламент 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН, заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН", класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен "Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане". Според КН в код 1518 се включват "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде". Под код 1518 00 95 е посочено, че това класиране се отнася за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", а по код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C-423/10). Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C-568/11, т. 41 и Oliver Medical, C-547/13, т. 47). В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C-339/09). В този смисъл, решаващият състав правилно е приел, че от съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея. Неоснователни са и доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал заключенията по основната и допълнителната съдебно-химическата експертиза. Той правилно е счел, че отговорите на вещите лица са компетентно, обективно и обосновано дадени, като в изпълнение на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е обсъдил същите с другите доказателства по делото. Според експертите, пробата представлява негодни за консумация смеси или препарати от растителни и животински масла и мазнини и техните фракции, а не само от растителни масла и мазнини. Присъствието на животински мазнини се доказва категорично и недвусмислено от съдържанието на холестерол над определена стойност - над 7 % от общото стеролово съдържание, като в растителните масла основният стерол е бета-ситостеролът, докато холестеролът е в минимални количества. В най-висок процент около 7 % от стероловото съдържание, холестеролът се открива в палмовото масло. Заключението на вещите лица е, че в животинските мазнини холестеролът е преобладаващият стерол, поради което установяването му в пробата в количества над 7 % недвусмислено сочи на наличие на животинска мазнина в нея. Именно този обективен признак на отроботеното масло обосновава извод за значително надвишаващо присъствие на животински мазнини във внесената стока, а това обстоятелство е основание за класирането й в декларирания код 1518 00 95 на КН. Вещите лица по назначената в съдебната фаза експертиза изрично разясняват, че макар при пържене на храна с животински произход основното движение да е в посока проникване на растителните масла в храната, то обективно протича, макар и в значително по-малка степен, и обратният процес от храната животинската мазнина преминава в олиото. Този отговор е обоснован с цитирана научна литература. Наред с това, според експертите, мастнокиселинният профил на пробата от стоката, използван от ЦМЛ като решаващ критерий за определяне на растителния произход на съдържащите се в нея масла, не може да служи за определяне на растителен или животински произход на съдържащите се в нея масла/мазнини, тъй като химичният състав на растителните и животинските масла и мазнини е приблизително еднакъв, а разликата се проявява единствено и само в съотношението на съдържащите се в тях мастни киселини. В този аспект първоинстанцинният съд правилно е съобразил, че начинът на извършеното пробонабиране от стоката не съответства на приложимите стандарти, независимо от доказателствената сила на съставения протокол, подписан без възражения. Същият е изготвен от трето за митническия орган лице, а е следвало да бъде съставен под неговото ръководство, а взетата проба, анализирана от ЦМЛ, да бъде представителна с оглед начина на извършеното пробонабиране. Неоснователни са доводите на касатора, че предназначението на стоката е водещ обективен критерий за правилното й класиране. Действително, предназначението на продукта е релевантен критерий, но само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Съгласно практиката на Съда на ЕС, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Поради това правилно решаващия състав е приел, че в случая тарифното класиране на стоката, предвид събраните в рамките на съдебното производство доказателства, може да бъде извършено и само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение като допълнителен критерий. Нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК сочи, че в тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове корекция на декларирания код по ТАРИК 1518009595 в процесната митническа декларация, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. Останалите доводи в касационната жалба се припокриват с тези изложени пред първоинстанционния съд, който обстойно ги е обсъдил и е формирал изводи, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. В обобщение, като и достигнал до извода, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. / В тази връзка виж и решение 1872/19.02.2024г., постановено по адм. дело 6740/2023г., решение 6195/09.06.2023г., постановено по адм. дело 7432/2022г., решение 6088/08.06.2023г., постановено по адм. дело 9083/2022г., всички на ВАС и др./. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 2 650лв. Неговият размер не е прекомерен, както възразява касатора, а е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение