Решение № 11531 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2018 г.

Решение № 11531 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община против решение № 1761 от 19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13048/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – ЕТ "В. Василев", чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, а процесуалните представители претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № РА-18-69/4.09.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено на ЕТ "В. Василев" да премахне преместваем обект – "типов метален павилион за ключарски услуги", поставен без разрешение в имот частна общинска собственост. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая процесния павилион не е преместваем обект по смисъла на закона, а налице строеж съобразно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесният обект представлява павилион, който е монтиран върху бетонова основа. В същия има закладни части, които са бетонирани в основата и към тях са закрепени вертикалните носещи елементи. Последните са свързани със заварка, която при преместване следва да се среже. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че дори да се разбие бетоновия фундамент, не може да се гарантира запазване на целостта на западните части, а павилионът ще остане без под. Вещото лице сочи, че разглобяването на павилиона е невъзможно без нарушаване на целостта на елементите, защото те не са на болтова връзка, а са свързани чрез заварка, която трябва да се среже и е невъзможно преместването му в цялост. При тези данни изводът на съда, че процесния павилион не е преместваем обект, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен и обоснован. Съгласно легалното определение - § 5, т. 80 ДР ЗУТ "преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая павилионът не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството без да бъдат разрушен. Следователно в случая не става въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за новото му изграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект. За да е такъв обекта трябва да е преместваем като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде разрушен и отново изграден. След като не е налице преместваем обект по смисъла на закона, то оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Столична община да заплати на адв. А. Манолов и адв. Й. Шуманова общо сумата 600 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,