Решение № 3992 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2014 г.

Решение № 3992 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Йордан Китанов Илиев, подадена чрез адв. Ален Томов - САК, против решение № 6943/11.11.2013 г. по адм. д. № 9634/2011 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 34 състав. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. По делото е установено, че Илиев е претърпял вреди от забавеното приключване на процедурата по отчуждаване, което е следствие на отменения мълчалив отказ на Столична община. Независимо от предоставеното обезщетение за гаража, претърпените вреди са в причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на административния орган. Осуетена е възможността за ползване на гаража и отдаването му под наем. С оглед на изложените доводи иска да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск, ведно с претенцията за мораторни лихви за периода от завземане на имота до завеждане на исковата молба. Претендира заплащането на разноски. Ответникът по касационната жалба - Столична община, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспорваното решение. Касационният жалбоподател претендира обезщетение за сумите, които би получил, ако беше отдавал гаража под наем. Това са пропуснати ползи, които не са пряка и непосредствена последица от незавършеното отчуждително производство. Обосновано съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение. По делото не са представени доказателства, от които да се установи наличието на претърпени от касатора вреди от неотдаването на гаража под наем. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба и подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна. Пред Административен съд - София-град, е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Йордан Китанов Илиев срещу Столична община за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв. от незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на общината да довърши административното производство по обезщетение за отчужден гараж, ведно с иск за заплащане на мораторната лихва за периода от завземането на имота до предявяване на иска, както и за законната лихва от предявяване на иска до заплащане на сумата. Претърпените вреди обосновава с лишаването му от наема на гаража по пазарни цени в резултат на недовършената процедура по обезщетяване. Съдът е отхвърлил предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и акцесорните искове за лихви, като е приел, че отчуждителното производство е проведено по реда на ЗТСУ /отм./, който предвижда специален ред за защита на права на отчуждени собственици. Ако в тригодишен срок от отчуждаване на имота, правоимащият не е обезщетен, той може да поиска отмяна на заповедта или извършване на нова оценка - чл. 270, ал. 1 ППЗТСУ /отм/. Съдебно признатия за незаконосъобразен мълчалив отказ да бъде довършено производството, може да бъде основание за вреди, изразяващи се в неполучаване на дължимото обезщетение за гаража. Но в случая на ищеца е изплатено обезщетение, а вредите, които се претендират, не са пряка последица от отменения мълчалив отказ. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти. Изводите му се основават на приложимия материален закон и на доказателствата по делото. Не е спорно по делото, че ответникът - Столична община, е допуснала забавяне в производството по обезщетяване на ищеца Йордан Илиев. Това обстоятелство е констатирано в съдебното производство по обжалване на мълчаливия отказ на кмета на Столична община. С влязло в сила решение № 13163/05.11.2010 г. по адм. д. № 8492/2010 г. на ВАС е отменен мълчаливия отказ за произнасяне по подадената от него молба и преписката е върната на органа за извършване на нова оценка на отчуждения гараж. Обезщетителното производство по § 9, ал. 1 ПР на ЗУТ е приключило със заповед № РД-40-2/24.01.2012 г. на кмета на СО за промяна на имотното обезщетение в парично, а на 02.03.2012 г. то е преведено по сметка на правоимащите. В този смисъл предприетите въз основа на съдебното решение действия на административния орган по определяне на нова оценка на отчуждения гараж и превеждането на сумата, са извършени в период, много по-късен от отчуждаването и завземането на имота на касационния жалбоподател. Но за да отхвърли иска, административният съд е приел, че не съществува причинна връзка между забавената процедура по обезщетяване и твърдените вреди, Касационната инстанция споделя този извод на съда. Не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на общината да довърши административното производство по обезщетение за отчуждения гараж и вредите, във вида, в който се претендират. Те биха били пряка и непосредствена последица от този мълчалив отказ, ако получаването на имотно обезщетение - гараж, е единствената законова възможност, касационният жалбоподател да бъде обезщетен за отчуждения гараж. Както е посочил съдът в решение № 13163/05.11.2010 г. по адм. д. № 8492/2010 г. на ВАС, второ отделение, при условията на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, който препраща към чл. 102, ал. 7 ЗС (отм.), жалбоподателят разполага само с правото да иска извършване на нова оценка на отчуждения гараж. Тази законова възможност е предпоставена от факта, че отчужденият гараж е бил съборен, а на място на отчуждения имот и в съседство не са били изградени и не се предвижда да бъдат изградени гаражи. Поради това че получаването на имотно обезщетение - гараж, не е гарантирано от закона, не може да се приеме, че неполучаването на доходите от наем на този гараж, е пряка последица от незаконосъобразния мълчалив отказ на кмета на Столична община. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,