Решение № 6299 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2021 г.

Решение № 6299 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Пловдив, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Т., против решение № 1932 от 22.12.2020 г. постановено по административно дело № 2265/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед за налагане на санкция № 29-03-300-26/25.09.2020 г. на директора на РЗОК – Пловдив; 2) осъдена РЗОК – Пловдив да заплати на "Медисофт 2014" ООД, [ЕИК], за разноски по делото сумата от 50 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на "Медисофт 2014" ООД срещу горепосочената заповед, като се присъдят и деловодните разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Твърди, че: съдът в нарушение на чл. 172а от АПК не е анализирал всички факти от значение за спорното право; неправилно се е позовал на нормата на чл. 42, ал. 2 от индивидуалния договор (ИД), като не е отчел, че нарушението на чл. 13, ал. 4 от същия договор е доказано, защото при непосредствен контрол в аптеката е установена липсата на задължителни реквизити върху рецептите, след като лекарствата са получени от здравноосигуреното лице (ЗОЛ); не е съобразил, че аптеките имат два отчетни периода за отчитане в РЗОК на изпълнените рецептурни бланки, и че една от рецептурните бланки е отчетена и заплатена; игнорирал е нарушението на чл. 15, ал. 2 от ИД относно невъвеждането в аптечния софтуер на реквизитите на рецептурните бланки; неправилно е преценил, че не е налице нарушението по чл. 10, ал. 2 от ИД, за което е наложена санкцията по т. 3 от процесната заповед. Ответникът по касация "Медисофт 2014" ООД, [ЕИК], в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира становище за правилност на атакуваното с нея решение. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд – Варна е била заповед № РД-29-03-300-26 от 25.09.2020 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив на основание чл. 30, ал. 1 от договор № 164576/16.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Пловдив, и "Медисофт 2014" ООД гр. Варна, във връзка с извършена проверка по заповед № V-РД-13-1152/26.08.2020 г., съставен констативен протокол V-РД-13-1152/27.08.2020 г. и арбитражно решение № 14 от 15.09.2020 г., както и на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване). С процесната заповед директорът на РЗОК – Варна е наложил на търговското дружество санкции, а именно: по т. 1 - за първо нарушение на чл. 15, ал. 2 от договор № 164576/16.04.2019 г., съгласно чл. 42, ал. 1, т. 9, б. "а" ("в повече от три рецептурни бланки") – финансова неустойка в размер на 5 бр. x 50. 00 лева = 250. 00 лева; по т. 2 - за първо нарушение по чл. 13, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 3 от договор № 164576/16.04.2019 г., съгласно чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" ("в повече от три рецептурни бланки") – финансова неустойка в размер на 5 бр. x 50. 00 лв. = 250. 00 лева; по т. 3 - за първо нарушение на чл. 10, ал. 2 от договор № 164576/16.04.2019 г., съгласно по чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" – финансова неустойка в размер на 1 бр. x 50. 00 лева. Наложените финансови неустойки са в общ размер на 550 лева. Издаването на заповедта за налагане на санкция е предшествано от извършената по силата на заповед на директора на РЗОК – Пловдив от 26.08.2020 г. пълна проверка на аптека "М. Пловдив 3" (собственост на "Медисофт 2014" ООД) по изпълнението на договор № 164576/16.04.2019 г., резултатите от която са обективирани от проверяващите контрольори в съставения констативен протокол № V-РД-13-1152/27.08.2020 г. При проверката е установено, че: изпълнителят по договора аптека "М. Пловдив 3" не е спазил изискването от ИД магистър–фармацевтът да въвежда в базата данни на софтуера реквизитите по реда на чл. 13, ал. 4 от ИД от изпълняваните рецепти в момента на отпускане на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, за изпълнените пет рецептурни бланки, издадени от лекар на три здравноосигурени лица, квалифицирано като нарушение на по чл. 15, ал. 2 от индивидуалния договор; изпълнителят по договора аптека "М. Пловдив 3" не е спазил изискването от ИД да се попълват всички реквизити в рецептурната бланка в момента на отпускане на лекарствените продукти по отношение на същите пет рецептурни бланки; е извършено нарушение във връзка със спазване на задължението при липса или недостатъчно налично количество на ЛП, МИ и ДХ в аптеката, изпълнителят да го достави/осигури не по-късно от 24 часа, считано от момента на постъпване на РБ, като аптека "М. Пловдив 3" е съхранявала рецептурната книжка (РК) на едно ЗОЛ и рецептурната бланка (РБ) на същото лице, на която не е отразено дата и час на постъпването й в аптеката. "Медисофт 2014" ООД е подало възражение срещу констативния протокол, което не е било уважено от съставената арбитражна комисия, след което директорът на РЗОК – Пловдив издал обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. За да отмени като незаконосъобразна заповедта за налагане на санкции първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на установената за него форма и при неправилно приложение на материалния закон (основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК). Съдът е установил, че по т. 1 от санкционната заповед не е посочено кои реквизити от петте рецептурни бланки не са въведени в базата данни на аптечния софтуер, което е нарушение на формата на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. Изложил е доводи в насока, че при липса на конкретно описание на извършеното, подвеждането му под квалификация на нарушение е материално незаконосъобразно, което води и до липса на основание за санкционирането му. Касателно твърдяното нарушение по т. 2 от заповедта по делото е установено, че само една от същите пет РБ е отчетена и заплатена от бюджета на Касата. Във връзка с това съдът е развил съображения, че съгласно чл. 42, ал. 2 от договора в случаите на отчетена и незаплатена рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на ИД, не се налага санкция, а когато (както в случая) РБ даже не е отчетена за плащане, въпросът за санкциониране на изпълнителя по договора на още по-голямо основание не стои. От друга страна, не е налице и посоченото в заповедта основание за налагане на санкция по чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от ИД, защото това е възможно когато извършените нарушения са в повече от три рецептурни бланки, а в случая нарушението е само в една рецептурна бланка. По отношение на визираното в санкционната заповед нарушение по т. 3 съдът е установил, че описанието му страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК, защото органът не е посочил кой лекарствен продукт липсва в проверяваната аптека, а само се е задоволил да възпроизведе нормативното съдържание на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от индивидуалния договор, без обаче да го изпълни с конкретно фактическо съдържание. С оглед на това твърдението на органа, че рецептурната книжка е оставена в аптеката с цел доставка на липсващо лекарство, не е доказано, и съответно няма основание за налагане на санкция по чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от ИД. Противно на твърдяното от касатора, първоинстанционният съд не само се е позовал в мотивите си на представеното пред него писмено обяснение от внука на здравноосигурената хронично болна притежателка на рецептурната книжка, но изрично е посочил, че те са ирелевантни. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от легитимирана страна, за която издадената заповед е неблагоприятна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. При разглеждане на делото Административен съд – Варна е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи. Касаторовите възражения са неоснователни. Нарушението по т. 1 от санкционната заповед не е доказано, понеже, в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, не е посочено от административния орган кои реквизити от петте РБ не са въведени в аптечния софтуер – т. е. липсват изложени фактически основания, както обосновани е прието в мотивите на проверяваното решение. Извършването на нарушението по т. 2 от заповедта е надлежно установено, но то не подлежи на санкциониране, защото само една от обсъжданите пет рецептурни бланки е отчетена в РЗОК - Пловдив и съответно заплатена на изпълнителя по договора. Ето защо, ако и да е установил по несъмнен начин извършеното формално нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 9, б. "а" от индивидуалния договор, съдът правилно е преценил, че предвид правилото на чл. 42, ал. 2 от ИД то не следва да бъде санкционирано, респ. че заповедта и по тази точка е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Неоснователно е твърдението на касатора в тази връзка, че аптеката може да отчете процесните рецептурни бланки в етап след издаване на процесната заповед от административния орган, поради двата отчетни периода на всеки месец. Двете последни дати, на които дружеството може да извърши отчитане, са 1-во и 16-то число на съответния месец. На 26.09.2020 г., когато е издадена заповедта за налагане на санкции, тази възможност за изпълнителя по договора вече е била преклудирана. Правилно е и приетото от решаващия съдебен състав по отношение на твърдяното нарушение по т. 3 от заповедта, защото органът действително не е посочил кой точно лекарствен продукт, медицинско изделие или диетична храна липсват в проверяваната аптека, като не става ясно дали изобщо има такава липса, което налага извод за несъставомерност на констатираното, и оттам – за липса на основание за санкциониране. Противно на твърдяното в касационната жалба, атакуваният с нея съдебен акт изцяло отговаря на изискванията по чл. 172а от АПК. Той съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в ал. 1 на цитирания член, мотивите му отговарят на изискванията на ал. 2 от чл. 172а - съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, като решението е подписано от съдията, който го е постановил. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, съдът е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора претендираните от касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат, а ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,