Решение № 276 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1302/2018 г.
ВАСVI отделение08.01.2019 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123/8.12.2017 г., постановено по адм. дело № 242/2017 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. ОСЪЖДА "Шуменфарма" ООД, гр. Шумен да заплати на Районната здравноосигурителна каса – Шумен съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева (сто лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 276 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1302/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството e по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Шуменфарма" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя В. Марешка, чрез упълномощения адв. Н. Колев, срещу решение № 123/8.12.2017 г., постановено по адм. дело № 242/2017 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът – директорът на Районната здравноосигурителна каса – Шумен (РЗОК – Шумен), в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и и иска оставянето му в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Шумен е отхвърлил жалбата срещу оспорената т. 2 от заповед № РД 09-180/28.07.2017 г. на директора на РЗОК – Шумен, с която за 7 на брой нарушения на чл. 13, ал. 4, т. 1, т. 3 и 4 от ИД № 270628/15.04.2016 г. са наложени 7 санкции по вид "финансова неустойка", в общ размер на 350 лева и е осъдил "Шуменфарма" ООД, гр. Варна, да заплати на РЗОК – Шумен сумата от 300 лева разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че относно нарушенията по п. 2 от заповедта е приложен правилно материалния закон, тъй като правнозначимите факти са точно субсумирани под съответните клаузи от ИД и са наложени адекватни на тях финансови неустойки, определени в абсолютен размер за всеки вид нарушение. Приел е, че административният акт в оспорената му част е законосъобразен на основание чл. 72 ЗЗО, чл. 13, ал. 4, т. 1, 3 и 4, чл. 42, ал. 1, т. 6 и др. от ИД, чл. 19, ал. 4, т. 1, 3 и 4 и раздел VI от Условията и реда за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински услуги, заплащани напълно или частично от НЗОК (ДВ, бр. 22/16 и др.). Решението е правилно. Видно от данните по делото, проверката, възложена със заповед № РД-18-147/12.06.2017 г. на директора на РЗОК – Шумен, е извършена от длъжностни лица на РЗОК – Шумен, които съгласно чл. 28 от ИД, в срок, са изготвили констативен протокол № VIII – 144-1476/14.06.2017 г. (КП) за резултатите от проверката. В хода на проверката на 13.06.2017 г. в търговския обект на жалбоподателя са установени седем броя рецептурни бланки с липсващи реквизити – датата на изпълнение на рецептата, печат на аптеката и суми за доплащане от пациента, но с наличен подпис на получателя на съответното лекарство. Констатираните при проверката нарушения на чл. 13, ал. 4, т. 1, т. 3 и т. 4 от индивидуалния договор са посочени в т. 2 от констативния протокол и съответно са санкционирани по т. 2 от оспорената заповед. КП е връчен на изпълнителя, който в предвидения в чл. 29, ал. 1 от договора 7–дневен срок е подал възражение срещу отразените в него констатации, а директорът на РЗОК – Шумен, в указания в чл. 29, ал. 2 от договора 7-дневен срок, е изпратил същото възражение на Арбитражната комисия за решаване на спора. Арбитражната комисия е разгледала подаденото възражение и в предвидения едномесечен срок се е произнесла с решение, с което единодушно е потвърдила констатациите от проверката. Впоследствие, на основание чл. 30, ал. 1 от индивидуалния договор, в 14-дневния срок от произнасянето на комисията, директорът на РЗОК – Шумен е издал процесната заповед за налагане на санкции. Не се спори, че правнозначимите факти относно допуснати нарушения на чл. 13, ал. 4, т. 1, 3 и 4 от ИД са установени с констативния протокол от 14.06.2017 г. (л. 14), индивидуалния договор от 15.04.2016 г. (л. 48) и приложените писмени доказателства, както и че наложените санкции за тези нарушения са в съответствие с чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от договора, подписан от дружеството жалбоподател. Административният съд правилно е приел, че непопълването на задължителни данни в рецептурните бланки от аптеката подлежи на санкциониране. Данните, попълвани от аптеката се вписват в рецептурната бланка в момента на отпускането на лекарствените продукти, а не в по-късен момент. От обжалваната заповед се вижда, че тя е издадена въз основа на съображенията в констативния протокол за резултатите от извършената проверка на аптеката. Констативният протокол е официален документ на длъжностните лица, съставен в кръга на службата им /след извършена проверка/ по установения ред и форма. Непопълване и невписването на всички данни в рецептите при отпускането на лекарствените продукти, представляват нарушения на индивидуалния договор и са фактическо основание за налагане на санкциите. Съдът обосновано е отбелязал, че задълженията за попълване на рецептурните бланки в момента на отпускане на лекарствените препарати по чл. 13, ал. 4, т. 1, 3 и 4 от индивидуалния договор са в съответствие със задълженията, предвидени в чл. 19, ал. 4, т. 1, 3 и 4 от посочените по-горе Условия, които са действащи към момента на извършване на нарушенията и към момента на издаване на оспорения административен акт, и е без правно значение отмяната на чл. 47б от Наредба № 4/2009 г., тъй като санкциите не са наложени на основание на отменената разпоредба. Освен това отмяна на разпоредба в един нормативен акт, не изключва приложението на друг нормативен акт, който е действащ и регламентира задължения, които съответстват на клаузите на договора, въз основа на които са наложени санкциите. В тази връзка основателно административният съд е посочил, че с решението на Арбитражната комисия са потвърдени констатациите от проверката и единодушно е прието за неоснователно възражението на дружеството жалбоподател, като изрично е подчертано, че задълженията в чл. 13, ал. 4, т. 1, 3 и 4 от индивидуалния договор съответстват и на задълженията по чл. 32, ал. 1-3 от Наредба № 4/2009 г., които са действали към момента на нарушенията и издаване на административния акт. В този смисъл са неотносими към издаването на акта възраженията, наведени в касационната жалба относно промени в нормативната уредба, според които е отпаднала необходимостта от задължително изписване на датата на изпълнение на рецептата, печат на аптеката и суми за доплащане от пациента в рецептурните бланки. Както се посочи по-горе, отмяната на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г. с решение № 5812/17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1240/2015 г. на ВАС, осмо отделение, оставено в сила с решение № 11742/3.11.2016 г. по адм. дело № 6871/2016 г. на ВАС, петчленен състав, е без правно значение за спора. Процедурата по издаването на подобен тип административни актове е ясно и точно уредена в разпоредбите на ЗЗО и на подзаконови нормативни актове. Още повече, че наложената санкция произтича от сключения индивидуален договор между страните, а не е наложена въз основа на Закона за административните нарушения и наказания. По тези съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Шуменфарма" ООД следва да бъде осъдено да заплати на Районната здравноосигурителна каса – Шумен разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,