Решение № 7811 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 844/2018 г.

Решение № 7811 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 844/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Т. против решение № 111/06.12.2017 г. по адм. дело № 192/2017 г. на Административен съд - Т.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д, ал. 7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - М. И. М., от гр. Т., чрез адв. Т. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Прилага писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 111/06.12.2017 г. по адм. дело № 192/2017 г. Административен съд - Т. е отменил заповед № ЗСПД / Д-Т/3846/02.10.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Т. в частта относно началния момент на отпуснатата помощ. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт в отменената част при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че атакуваният индивидуален административен акт в оспорената му част е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е правилно. По делото е установено, че на М. И. М., от гр. Т., в качеството и на родител на детето с трайни увреждания - Н. В. С., със заповед № ЗСПД / Д-Т/3846/02.10.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Т. е била отпусната месечна социална помощ по чл. 8д ЗСПД, считано от 01.09.2017 г. до 31.03.2019 г. Спорът между страните касае началният момент на отпускане на помощта. Съдът е изяснил вярно фактите по спора. С ЕР № 2547/136/11.09.2017 г. ТЕЛК при МБАЛ Т. АД, гр. Т. е преосвидетелствала Н. В. С., дъщеря на жалбоподателката, като е определила 54% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза "Автоимунен тиреоидит" и дата на инвалидизиране 26.03.1999 г. Заявлението за преосвидетелстване и медицинските документи са били подадени до РКМЕ на 17.12.2015 г. В рамките на тримесечния срок по чл. 8д, ал. 8 ЗСПД, след издаване на ЕР на ТЕЛК - на 29.09.2017 г. е бил сезиран административният орган за отпускане на месечна социална помощ на родител на дете с трайни увреждания. Със заповед № ЗСПД / Д-Т/3846/02.10.2017 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Т. е отпуснал помощта, считано от 01.09.2017 г. Съгласно чл. 8д ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят, независимо от доходите на семейството, и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Размерите на месечните помощи се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Р. Б., като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им. Те целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Предоставят се за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания. Месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно чл. 8д, ал. 8 ЗСПД обаче месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година. Тази разпоредба е създадена, за да гарантира лицата от хроничното забавянето на административните преписки от органите на медицинската експертиза по оценка на работоспособността и законосъобразно административният съд е приел, че фактическият състав уреден от нея е наличен. Правилно съдът е приел, че месечната социална помощ в случая е следвало да бъде отпусната считано от 01.09.2016 г. до 31.03.2019 г. (навършване на 20 години от детето Н.), като за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2017 г. размерът на помощта е следвало да бъде определен на 50% от определения размер по чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД, тъй като заявлението-декларация е подадено в 3-месечния срок от издаване на решението на ТЕЛК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие серия Т № 0000027007/04.01.2018 г., възлизат на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение