Решение № 7255 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1924/2019 г.

Решение № 7255 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1924/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП- София срещу Решение № 7355/5.12.2018 г. по адм. д. № 9758/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № F400191/22.08.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в заповедта са изложени подробни мотиви, обосноваващи продължителността на срока на налагане на процесните ПАМ. Намира, че са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за издаване на оспорения акт, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Хепидрайв" ЕООД, гр. София не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед № F400191/22.08.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка на Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП- София, с която на "Хепидрайв" ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект", представляващ учебен център – автошкола, находящ се в гр. София и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства установяват неспазването на задължението по чл. 118 ЗДДС, респективно- на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС материално правна предпоставка за налагането на ПАМ. Преценил е, че същата не отговаря не отговаря на целта на закона, тъй като в акта не са изложени мотиви за необходимостта от налагането й, както и относно продължителността на определения 14-дневен срок. В обобщение е достигнал до извода, че не е спазено изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което осуетява възможността да се прецени съответствието му с целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че изложените в акта мотиви относно продължителността на срока на налагане на процесната ПАМ в достатъчна степен конкретизират съображенията на административния орган при определянето на срока на налагане на ПАМ. Действайки при условията на оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимум до 30 дни, издателят на заповедта изрично е посочил, че продължителността на срока е съобразена с начина и вида на организиране на отчетността на дружеството и степента на обществената опасност на деянието. Отчетено е обстоятелството, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е запознат с изискванията за нея, както и, че констатираното нарушение цели отклонение от данъчно облагане. Изрично е посочено, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на нарушенията, както и, че при тази му продължителност няма да се засегнат права и законни интереси на търговеца в по- голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Тези мотиви са достатъчно конкретни и логически обосновани, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че те не позволяват да се извърши преценка на съответствието на заповедта с целта на закона. Настоящата инстанция намира, че оспорената заповед не е в колизия с преследваната от закона цел, както и с основния принцип на съразмерност в административния процес, залегнал в чл. 6 АПК. Ето защо, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед и е отменил същата, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу заповедта да се отхвърли. При този изход на спора и направените искания, в полза на ТД на НАП- София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение